Оглежда околните сгради. Някои имат нощен пазач, който стои на пост във входа. Други като тази, пред която се намира, нямат, но пък имат код за достъп. В много от апартаментите последните гости решават да си тръгват. Такъв е случаят и на „Фенуийт стрийт“ №37, където три пийнали двойки напускат „Парадизо билдинг“.
Тя държи вратата, за да минат, и в суматохата успява да ги заблуди, че живее тук. Преструва се, че вика асансьора, и когато те се отдалечават, търси удобно ъгълче, за да поспи няколко часа. Открива закътано пространство близо до вратата, водеща към мазите. Не е топло, но е по-добре, отколкото навън. Сяда, облягайки се на стената, загъва се в палтото си и затваря очи. Но мислите й я връщат към мъжа, когото бе срещнала преди малко. Когато й заговори, тя изпита към него странно отношение, сякаш отдавна го познаваше. Той изобщо не спомена името си, но Иви си спомня, че той й е оставил визитната си картичка. Бърка в джоба си, изважда я и я вдига до очите си. Въпреки слабата светлина успява да прочете името на доктора. Шокът е неизбежен.
Този мъж е Конър Маккой!
Иви се изправя, запалва стълбищното осветление и изважда от чантата си книгата, която бе взела една нощ от стая на хотел „Оазис“ в Лас Вегас. Оттогава тя винаги я носи със себе си като талисман, способен да я предпазва от злини:
Поглежда снимката на гърба на корицата и я идентифицира с образа на мистериозния си събеседник. Вече разбира защо лицето му й се е сторило познато. Каква глупачка! Изпуснала бе единствения човек на тази земя, когото мечтаеше да срещне. Бързо! И тя събира вещите си, решена да го намери.
На излизане от сградата забелязва полицейска кола, която с виеща сирена и въртящ се светещ буркан спира пред входа. Иви разбира, че ченгетата са дошли за нея. Може би живеещите в сградата са чули шум и са се обадили на полицията. Това е предимството на богаташките квартали — веднага се изпраща патрул.
И наистина, двама внушителни на ръст въоръжени до зъби полицаи се измъкват от колата, сякаш идват да арестуват Бин Ладен.
— Тук е! — извиква единият, насочвайки електрическото си фенерче към входа.
Набират кода и проникват във входа с ръце на оръжията си.
— Хайде, госпожице, следвайте ни, без да ни правите номера.
23. Паролата
Да знаеш тайните на другите означава да имаш опияняваща власт.
Днес
В самолета
16:00 ч.
Голяма част от пътниците спокойно си дремеха и смилаха поднесените им ризото с гъби и палачинки със захаросани ябълки. Други със слушалки на главите се бяха унесли в слушане на музика.
Със затворени очи и равномерно дишане Иви се бе присъединила към Лейла в страната на сънищата. Марк с нетърпение очакваше приземяването и се въртеше на своята седалка, хвърляйки неспокойни погледи към часовника си. Чувстваше, че трябва да предприеме нещо спешно. Не можеше да чака пристигането в Ню Йорк, за да разбули мистерията за странното поведение на Никол.
Трябваше да провери нещо. Веднага.
Наведе се към централната пътека. Костюмиран бизнесмен с вратовръзка трескаво следеше курсовете на борсата по интернет. Внезапно хрумване накара Марк да стане и да тръгне по пътеката, държейки в ръката си едва наченатата от Иви чаша с портокалов сок. Като стигна до жертвата си, докторът се престори, че залита, и нарочно разля сока върху ризата и панталона на бизнесмена.
— Не можеше ли да внимавате, дявол да го вземе! — извика последният, виждайки пораженията.
— Наистина много съжалявам — извини се вяло Марк.
Той извади от джоба си мокра кърпичка, но вместо да избърше течността, я разстла и направи още по-голямо лепкаво петно.
— Оставете! — жертвата реши да се отърве. — Ще го измия с малко вода.
Той стана от седалката си, избърса няколкото капки, паднали на клавиатурата, после го постави в багажника и се насочи към тоалетната, мърморейки:
— … костюм „Кензо“ за хиляда долара… срещата с японците… закупуване на акции…
Марк уж щеше да продължи пътя си, но се върна обратно. Повечето от щорите на илюминаторите бяха свалени, за да спират лъчите на слънцето, и в самолета цареше полумрак, приятен за лека дрямка или гледане на филм.