Наслаждавайки се на десерта, Иви разнежено гледаше Марк и Лейла. Беше трогната от отношенията между доктора и дъщеря му. Тя, която никога не бе имала семейство, с вълнение гледаше как този мъж, който й се струваше едновременно солиден и крехък, си възвръща онази взаимност, която го е свързвала с детето му, преди да ги сполети тежката драма.
Айзък бе засилил леко музиката, но обстановката си оставаше приятна. Иви за пореден път взе с лъжичка от божествения шоколадов микс и затвори очи, за да му се наслади още по-добре. Тя почна да поклаща глава в ритъма на саксофона на Джон Колтрейн, съзнавайки, че изживява моменти на душевно спокойствие, какъвто отдавна не бе изпитвала.
Отново си даде сметка, че мислите й се връщат към Конър, който след разказа на Марк й бе станал още по-близък. На нейните години той не се бе отказал от намерението си. Имал бе смелостта да действа и да си отмъсти: око за око, зъб за зъб. А след това бе намерил сила да стане един от най-известните лекари новатори в страната. Чудесна победа над живота.
Но дали отмъщението беше притъпило болката?
Точно това бе въпросът, който зададе на Марк, когато отвори очи.
25. Марк и Конър
Трети спомен
1989-1995: Години на обучение
В един дъждовен октомврийски следобед Марк и Конър пристигат в Манхатън.
Тъкмо са навършили седемнайсет години.
Ню Йорк. Толкова често са мечтали за него от глухата провинция, повтаряйки си такива магически и лъчезарни думи като Сентръл Парк, Уошингтън Скуеър, Световния търговски център и Статуята на свободата.
Но това, което се появява пред очите им, е съвсем различно от онова, което са гледали по филмите.
Щом слизат от влака, те са силно изненадани от сивото небе, което придава тъжен и студен вид на града.
А студът — той е и в сърцата им.
Две избягали момчета, които не знаят какво им обещава утрешният ден. Може би ченгетата ще открият следите им. Може би бягството им ще приключи много по-рано от предвиденото в гнусната килия на някой затвор.
Но дотогава трябва да оцелеят.
Марк поема ръководството на операциите. Дошъл е моментът да докаже, че е умен и оправен, както неведнъж се е хвалел. Решен е да се бори, за разлика от Конър, който е объркан и все по-често изпада в депресия. Най-напред намира малък апартамент близо до кампуса на Нюйоркския университет. След това разгръща цялата си енергия, за да бъдат преодолени всички административни пречки, съпровождащи записването им във факултета. За щастие нямат финансови проблеми. Благодарение на провидението, което е помогнало на Конър да вземе парите на дилърите, те ще могат да си платят наема и част от таксата за обучение. Месец по-късно се сдобиват и с най-желаното — студентски карти със своите имена върху тях — и се впускат стремглаво в обучението.
Знаят какво искат: да защитят докторат по психология, за да могат да отворят собствен кабинет.
Три часа сутринта.
Конър бута вратата на банята и запалва лампата. После затваря тихо, за да не събуди Марк, който спи в съседната стая. Рови в чекмеджето на аптечката, напипва тубичка с лекарства, изважда две хапчета и ги поглъща с малко вода. Петото и шестото за този ден — в упътването се препоръчва да не се вземат повече от четири, но той наистина чувства силна болка. Стои така няколко секунди, капнал и замаян, гледайки образа си в огледалото, и му се струва, че пред него стои съвсем друг човек. Разкопчава горнището на пижамата си и под бледата светлина вижда голото си тяло с белези от дълбоки рани, които предизвикват у него смесица от задоволство и отвращение. Наскоро бе осъзнал, че цял живот ще носи това съсипано тяло. Значителни части от ръцете и гръдния му кош са загубили своята чувствителност, в краката продължават ужасните болки, които го правят зависим от медикаментите. Към физическата болка се прибавят и смущенията в съня, които продължават от доста време. Мислеше си, че се е отървал от дилърите, но те всяка нощ идваха в кошмарните му сънища. Смяташе, че със страданието е свършено, но то бе заменено с друго, още по-тежко: това, че живее в кожата на убиец.