Ричард искаше да вярва, че все още може да оправи положението и да спаси дъщеря си. Малко след Палм Спринг той спря до един магазин за инструменти, за да купи лопата и кирка. Плати в брой, обърна си бързо главата, за да избегне камерата за наблюдение, и беше почти сигурен, че никой не го е познал. Беше един от най-богатите хора в страната, но — с изключение на икономическата преса — нямаше медийната популярност на Бил Гейтс или на Уорън Бъфет и можеше да се обзаложи, че мадамата, която го обслужи на касата, по-често чете „ТВ гайд“ отколкото „Бизнес Уик“.
Случаят с Алисън, напротив, беше съвсем друг: със своеволията си тя си беше спечелила известност сред читателите на жълтата преса, т.е. сред всички в Лос Анджелис. От друга страна, въпреки това, което Алисън му беше казала по телефона, Ричард трудно можеше да повярва, че не е имало никакъв свидетел на инцидента, и се опасяваше, че полицията не след дълго ще я открие. Затова трябваше да действа бързо. Много бързо!
Още час джипът продължи да се движи през планински масиви и каменисти равнини, където вирееха само кактуси. Свечеряваше се, когато Ричард навлезе в една наистина пустинна област, недалече от границата с Невада. Отклони се от главния път и пое през местност, покрита с прашен чакъл и скални отломъци. Сред този безплоден кът той съгледа ивица напукана земя, заслонена от голяма юка. Мястото му се стори удобно и той спря колата, но остави фаровете да светят.
Беше седем часа вечерта, когато започна да копае.
В десет часа положи тялото в гроба.
В един часа през нощта Ричард произнесе последна молитва, качи се в колата и се върна по обратния път.
В три часа Къртис го чакаше на предварително уговорено място, подпали джипа и изостави металния му скелет.
В шест часа Ричард се върна в Бевърли Хилс и заведе дъщеря си на летището.
Два часа по-късно частният самолет на милиардера с Али на борда отлетя за Швейцария.
Ричард остана в САЩ в очакване на евентуални последици.
Първия ден не се случи нищо. Втория, третия, четвъртия — също.
След като измина една седмица, Ричард сметна, че полицията няма да стигне до тях и че дъщеря му се е отървала.
Но може ли човек да заличи такава постъпка от паметта си и да си мисли, че това никога не се е случвало?
28. Животът пред теб
Бъдещето е дар от миналото.
Днес
В самолета
18:00 ч.
— Дами и господа, след малко самолетът ще заходи над Ню Йорк. Молим ви да седнете по местата си, да поставите облегалките на седалките в нормално положение и да се уверите, че сте затегнали добре предпазните колани.
Съобщението от пилотската кабина прекъсна за момент разказа на Алисън. Младата жена отвори очи и се огледа като след лош сън. „Флоридита“ вече се опразваше и две стюардеси приканваха пътниците да заемат местата си.
— Това, което направих, е непростимо — каза Алисън и избърса следите от спиралата за очи по клепачите си. — А най-лошото бе, че оставих баща си да се оправя с всичко това. След тази драма останах няколко месеца в Швейцария, където лечението от зависимост често бе последвано от изпадане в депресия. След като се завърнах, вече се държахме така, като че ли нищо не се беше случило.