Със смесено чувство на отвращение и заслепение тя задържа погледа си върху оръжието за няколко мига, а после с всичка сила го хвърли в студените води на Хъдсън.
Слънцето беше напълно изчезнало. Недалеч от почти пустата крайбрежна ивица се издигаше редица светещи небостъргачи. Конър и Иви дълго време стояха безмълвни, неподвижни, стояха един до друг, но се чувстваха самотни. После изведнъж задуха вятър и Иви потрепери.
По пътя към клиниката Конър загърна с палтото си раменете на девойката.
Те си размениха спокойни погледи и Конър разбра, че я е спасил.
И че тя на свой ред го е спасила.
Епилог №1
Животът след това…
Марк и Алисън
Марк не поднови работата си в кабинета на Конър.
Два месеца след терапията той бе назначен като обществен психиатър в една асоциация за подпомагане на бездомници. През деня кръстосваше из улиците на града и се грижеше за стотина безпризорни, стараейки се да ги спаси от алкохола, да ги измъкне от живота на улицата и да ги възпре да рухнат отново. Той се посвети изцяло на това поприще и постигна успехи. Собственото му слизане в ада го беше променило много: младият амбициозен и самоуверен психиатър бе отстъпил място на един по-уязвим, но и по-човечен мъж.
Често пъти на ъгъла на някоя улица му се привиждаше Лейла, седнала на стълбище или на люлка в детска площадка. Лицето й беше все така хубаво, ведро и сериозно, както в самолета. Тя не говореше, а само с ръка му правеше знак, на който Марк дискретно отговаряше. Той се успокояваше, знаейки, че тя е там, че бди над него, както онзи ангел хранител от детството му. За тези свои видения нищо не спомена пред Конър и Никол, защото знаеше, че те изникваха само в неговото съзнание. Но какво от това? В случая въображаемото му помагаше да постигне вътрешно равновесие, за да може да се съвземе.
А това беше главното.
Една септемврийска сутрин Марк чу по радиото, че Алисън Харисън е загинала при катастрофа с хеликоптер. Младата наследничка ръководеше основаните от баща й фондации и от няколко месеца се беше посветила на екологията, като водеше борба против унищожаването на голямата тропическа гора.
Няколко седмици бяха необходими, за да се открият останките от хеликоптера, но телата на бразилския пилот и на богатата наследничка изобщо не бяха намерени.
През ноември Марк получи пощенска картичка, изпратена от Лхаса. Снимката изобразяваше скулптура на колелото на закона пред входа на тибетски манастир.
Върху картичката нямаше подпис на подателя, но Марк веднага разбра, че е от Алисън. Тя му пишеше следното:
Често си мисля за вас.
Може би имахте право: може би човек наистина може да преобрази живота си, а не само да е доволен, че е жив. Във всеки случай тази надежда ще храня отсега нататък.
Междувременно исках да ви изпратя нещо. Открих тези бележки в едно от тефтерчетата на баща ми. Иска ми се да вярвам, че ги е запазил с намерението един ден да ви бъдат предадени…
Следваха три думи: ширина, дължина и височина… и поредица цифри, които хвърлиха Марк в недоумение.
Най-сетне той разбра значението им: това бяха GPS-координатите на мястото, където бе погребана Лейла.
Една декемврийска събота Марк и Никол прекосиха с кола планинските масиви и каменистите равнини на пустинята Мохаве. В ранния мрачен следобед стигнаха до дива местност, близо до границата с Невада. Както им сочеше GPS-ът, те се отклониха от главния път и навлязоха в скалиста и прашна зона. Сред този безводен терен съзряха ивица напукана земя, заслонена от голяма юка. И веднага разбраха, че е там. Слязоха от колата и ръка за ръка се приближиха до мястото, където бе заровена дъщеря им.
Шест години след смъртта й те най-сетне можаха да й кажат сбогом.
После животът ги подхвана…
Един ден Марк се изненада, че се усмихва и отново говори за бъдещето.
С времето Лейла все по-рядко се появяваше във виденията му.
Не че беше престанал да мисли за дъщеря си, но вече го правеше по друг начин.
Можеше да си спомня за нея, но без да страда толкова.