— Не бива да се страхуваш! — прошепна му юношата.
— Заради теб се страхувам — отговори му тъжно Конър.
Другият го погледна, сякаш искаше да го успокои, и рече:
— Сега съм добре.
Конър сложи ръка на рамото на момчето, после затвори очи и страхът му постепенно се разсея.
И изчезна.
Когато Конър излезе от сградата, Иви го чакаше при колата му. Не й беше необходимо много време, за да го открие. Вътре в себе си тя бе сигурна, че всичко ще стигне дотук, до кулите от детството, с което човек никога не се разделя окончателно.
С доверчива крачка тя се приближи до него.
Знаеше, че отсега нататък всичко ще върви добре.
Където хората се обичат, никога не настъпва нощ.
Между нас
Драга читателко, драги читателю,
Вече написах четири книги и вие ми оказвате чест и доверие да ме следвате в моите светове чрез моите герои.
Много от вас ми писаха, за да ми засвидетелстват своята привързаност към историите, които разказвам и които са станали и ваши. Прочетох всичките ви писма и електронни съобщения.
Понякога сме се срещали, когато съм раздавал автографи: няколко трогателни думи, по необходимост твърде кратки, няколко топли думи, разменени набързо…
След всяка от тези срещи оставах с едно и също усещане: че не съм ви казал най-важното.
А най-важното е: благодаря.
Благодаря ви, че чрез вас моите романи съществуват.
Благодаря ви, че им давате живот, че ги разпространявате, че ги подкрепяте.
Защото чрез вашия прочит моите думи добиват смисъл.
Но навярно вие знаехте всичко това…
До скоро, между две прочетени страници.
Гийом
6 март 2007 г.
Мистериозните фрази, които се появяват върху стената в глава 10, принадлежат съответно на Мария Кюри (Нищо не е страшно, всичко е въпрос на разбиране) и на Ърнест Хемингуей (Човек може да бъде сразен, но не и победен).
Изразът под сянката на мъртвите кули, използван в глава 29, е заглавие на илюстрованата творба на Арт Спигелман, написана след трагедията от 11 септември.