— Не плачи, не плачи — прошепна той, като приведе глава и започна да обира сълзите й с устните и езика си. И когато устата му се впи в нейната, отчаянието и нуждата им един от друг взеха връх. Той захапа устните й и те се разтвориха.
Ръцете му се плъзнаха по раменете й и я подхванаха под лактите. Той я притисна до гърдите си и влажната й голота отново намокри ризата му. Зърната й се втвърдиха при допира с неговите гърди, вече настръхнали от студената вода. Тя леко трепереше, като той се молеше това да не е от страх, а от желание не по-малко от неговото. Зарови лице в шията й и главата й постепенно се отпусна назад, позволявайки му да я покрие цялата. Нейната щедрост му придаде смелост, той я покри с целувки.
Лидия не можеше да си представи какво става с нея, откъде идва това чувство на безтегловност. Струваше й се, че й растат криле. А от друга страна й се струваше, че тялото й е приковано като със сладка верига за неговото. Почувства се по-жива от всякога, но не беше сигурна как трябва да отговори на тази нова готовност в себе си. Обви ръце около шията му и се притисна с всичка сила към него.
— Ах, Лидия — простена гърлено той и остави върху устните й целувка, която обгори и двамата.
Но въпреки всичко разумът му все още си беше на място, и той съобрази, че някой ранобудник, дошъл за вода може да стане свидетел на страстта им. Повдигна я полуизправен и залитна към един храст. Богатите му разклонения се сливаха с клоните на един дъб и образуваха пещера. Пренесе я зад това естествено укритие и я положи нежно на земята.
Влажният й комбинезон открояваше всичките подробности на тялото й. Тъканта беше плътно полепнала по едрите полукълба на гърдите й. Сладко набъбналите зърна го привличаха неудържимо. Очите му обходиха ситната редица копченца по дължината на тялото й — от тесния гръден кош до съблазнителната вдлъбнатина под корема. Тъканта следваше очертанията на тялото й, спираше във вдлъбнатините, за да се издигне после предизвикателно, и да изпълни очите му докрай.
Тя го проследи с широко разтворени очи как разкопчава панталоните си.
— Няма да ти причиня болка.
— Знам.
Той се почувства длъжен да оправдае постъпката си по някакъв начин.
— Аз се ожених за теб. Ти си моя съпруга.
— Да, да.
Косата й се беше пръснала ветрилообразно върху земята. Ръцете й — с леко свити пръсти — лежаха до нея съвсем беззащитни. Рос коленичи над нея. Макар и с нежна структура, бедрата й бяха силни. Той усети трепета им — докосна с връхчетата на пръстите си копринената кожа, удиви се колко дребни изглеждат дланите й до неговите.
Той почувства как тя внезапно си поема дъх, видя клепачите с виолетови сенки да трепкат и устните да се открехват. Сплитайки леко пръсти в нейните, той я покри. Коремът й пое тежестта му. Той грубо си направи място между бедрата й. Приведе глава и я положи върху рамото й, шепнейки.
— Чувствам се прекрасно така, Лидия. Проклет да съм, толкова ми е хубаво.
— Не искаш ли да е така? — попита го тя.
Дали гласът й трепереше, защото се страхуваше от това, което предстоеше, или защото се страхуваше, че няма да се случи?
— Не — изпъшка той. — Не искам.
Тя поиска да разбере защо, но в следващия миг мислите я напуснаха. Дъхът му я галеше и я пронизваше.
— Рос? — изстена тя, стискайки с всичка сила ръцете му.
В отговор той я целуна с цялата сила на сдържаното си желание.
— Не можах да го забравя, Лидия. Господ ми е свидетел, че се опитах, но не можах.
И отново я целуна, силно и дълбоко, милвайки устата й с грапавия си език, с къси и резки движения, обещаващи и даряващи.
— И аз не можах да го забравя.
Тя въздъхна, когато устата му започна да се плъзга по скулите й и пръстите му загалиха врата й.
— Моля те, забрави го. Бях пиян и нямах право да съм толкова груб. Прости ми.
— Да ти простя?
Той докосна ъгълчето на устните й с език и после остави мустаците си да повторят движението.
— Аз те изнасилих, Лидия.
Тя не познаваше този термин и тъкмо се накани да го запита за значението му, когато устата му отново потърси нейната. Този път ръцете й го обгърнаха откъм гърба и той изстена, усетил първата й ласка с връхчетата на пръстите по голата си кожа.
Подпря се на единия си лакът и зарови уста в шията й с жадни целувки. Устата му алчно обхождаше тялото й, сякаш тя всеки момент можеше да се стопи, или изчезне и той щеше да остане сам с изгарящото го желание. Изследваше крехкостта на ключицата й с пръстите си. Ръката му нежно се затвори върху горната част на лакътя, припомняйки синините и отоците, които й беше причинил по-рано. Тя потръпна. Окуражен, той плъзна ръка по-надолу.