Шепата му се изпълни от щедростта на гърдите й. Дори и мокрият комбинезон не можеше да скрие топлината на тялото, неравномерния й пулс, който се вливаше в дланта му. Той отпусна ръка още по-надолу.
Устните му жадуваха да се впият в сладката мекота. Лидия тръпнеше под него, наболата му брада драскаше възбуждащо кожата й. Усещания, които й бяха напълно непознати само преди няколко седмици, но които сега я разтърсваха болезнено и изгарящо, се надигаха от дълбините на тялото и се вливаха в гърдите й. Женствеността й разцъфна, готова да го приеме в себе си.
Той простена. Гърбът й се изви над меката трева и тя трескаво произнесе името му. Обгърна го още по-силно и се притисна в него още по-страстно. Само след миг Рос я изпълни. Целуна я така, сякаш искаше да я остави без дъх.
Ръката му си проправи път надолу между телата им и повдигна края на ризата й.
В главата му нещо забуча. Искаше му се продължи да я гали. Искаше му се да плъзне пръсти отвъд това прелестно гнездо, да разузнае какво има там. Но той се бе заклел да се отнася с нея като със съпруга. А никоя почитаща себе си съпруга не обичаше мъжът й да отива там. Порядъчните съпруги не позволяваха това. Виктория имаше навика да се преструва, че не е усетила случайното докосване. Рос с усилие издърпа ръката си.
Главичката на члена му я натисна колебливо и той усети напрежението на бедрата, които го обгръщаха.
— Няма да те нараня — прошепна той.
Чувстваше, че ако се забави само още минута и ще умре.
Бедрата й бавно се отпуснаха и се разтвориха. Той проникваше в нея бавно, с продължителен и постоянен натиск. Устните му шепнеха името й, а влажната кадифена кухина на плътта й го обгръщаше отвсякъде. Той позна такъв покой и облекчение, че му идваше едновременно да плаче и да крещи.
Значи не е било продукт на пияното му въображение. Паметта му не беше преувеличила ни най-малко. Защото този път движенията й съпровождаха неговите и пръстите на ръцете й нежно го галеха по гърба.
Лидия отвори очи, когато той се надигна над нея на ръце. Нежната й бяла ръка се повдигна да помилва белега върху гърдите му, а той простена и стисна зъби от нечуваното удоволствие, което изпитваше. Разклати бедра между нейните, потъвайки още по-дълбоко в гостоприемната топлина. Стараеше се да не губи контрол върху себе си, но не беше достатъчно.
Разбра, че след миг ще го връхлети удоволствието и му се отдаде безрезервно. Тялото му се напрегна и изпълни утробата й с разтопен огън.
Когато всичко свърши, той се отпусна тежко върху нея. Ароматът на идващия ден, росната трева, храстът до тях и мириса на любов изпълниха ноздрите му. Той пое от аромата на жената под себе си до дъното на дробовете си, оставяйки тялото си бавно да се отпусне. Настъпи тишина. Нищо не ги смущаваше в тази дива обител, превърната в храм на любовта, нищо, освен стремителните ручеи на рекичката. Тихото й бълбукане беше приспивна песен, което ги залюля.
Той вече потъваше в сън, когато усети пръстите й да разрошват косите му.
— Рос, след малко Лий ще се пробуди.
Той въздъхна дълбоко и се отдръпна от нея. Седна на земята и горницата на панталоните му се свлече върху бедрата му. Лидия отбеляза колко плосък е стомахът му, колко изпъкнали са мускулите на бедрата му, окосмения му кръст. От него лъхаше на сила и спокойствие.
— Достатъчно стояхме тук — изрече късо той.
Тя също седна на земята, оправи ризата върху бедрата си и погали гладката кожа на гърба му.
— Не и за мен.
Главата му мигновено се обърна. Нейната кожа беше порозовяла. Тъмнокафявите очи гледаха ясно, а влажните устни бяха подути от целувките му. Безметежно, невинно, всеотдайно лице.
В този момент Рос съзнаваше, че не дава пет пари за миналото й, или с колко мъже е спала. Знаеше единствено със сигурност, че никоя друга жена не го беше дарявала с такава наслада. Не само с тялото си, но и с душата си.
Той протегна пръст и погали горната извивка на гърдата й, там, където наболата му брада беше оставила червени следи. Повдигна очи към нейните и се усмихна. Тя му върна усмивката. Зацелува устата й, по-сладка от всякога.
— О, по дяволите, Лидия. — Той се изправи и я издърпа след себе си. — Не спра ли сега, после вече няма да съм в състояние.
Тя срамежливо отвърна поглед, докато той се закопчаваше.
— Хайде — подкани я той, като я хвана за ръката. — Да се връщаме преди Лий да е вдигнал в тревога целия лагер.