— Мисля, че да.
И за да не останат никакви съмнения, той плъзна ръка около кръста й и я дръпна рязко към себе си. И в същото време впи изгарящи устни в нейните.
Когато я пусна, тя залитна назад и покри гърдите си с разтреперана ръка.
— Какво ти е? — запита я разтревожен той, мигновено надмогнал грубостта си.
— Не мога да дишам.
Блесналите му очи се впиха в гърдите й.
— Така ли? — запита той дрезгаво.
Целувката беше предназначена да я поучи кой все още е господарят тук. Щеше да я държи до себе си само при условие, че споделя леглото му. Но той беше така разтърсен от целувката, както и тя. Дъхът й го влудяваше. Чувстваше я тръпнеща и покорна както сутринта, готова да го приеме.
— Лидия — прошепна той нежно.
Ръката му лягаше върху нея, когато някой го повика отвън. Изпсува, грабна шапката си и излезе.
Беше казал на Лидия докато закусваха, че го молят да язди пред кервана, за да може да ги насочи към мястото за лагер, което бяха избрали двамата със Скаута. Лидия си беше помислила, че най-вероятната причина да го поканят за тази работа, е обстоятелството, че е изключителен стрелец. Целият керван беше настръхнал от убийството на Люк. Тя се чувстваше горда, че са се спрели на Рос да пази останалите, но и едновременно с това, много разтревожена да не му се случи нещо.
— Ще се справиш ли днес цял ден с конете? — запита я той, застанал до една от кобилите си, която нетърпеливо тъпчеше на място в очакване да полети.
— Да — отговори Лидия, усмихвайки се. — Помолих Анабет да седи до мен днес. Помислих си, че така ще й е по-интересно и няма да мисли непрекъснато за смъртта на брат си.
Той кимна мрачно.
— Тая сутрин в корала се опитах да поговоря с Буба. Мисля, че случаят е приключен. — Той хвърли поглед към началото на кервана, където първите фургони вече потегляха. — Трябва да тръгвам.
— Ще се видим на залез.
Думите, изговорени спокойно, но убедено, бяха повече от ясни. Сърцето на Рос задумка в гърдите му. Очите му обходиха лицето й, преди да дръпне периферията на шапката си ниско над очите и конят потъна в облак прах.
През деня той си намираше всевъзможни оправдания да язди до фургона, само и само да я зърне. Хората започнаха да коментират колко съзнателен е мистър Коулман при изпълнение на поетото задължение като съгледвач. Съзнанието, че един мъж с военна подготовка ги охранява — защото откъде иначе щеше да владее така майсторски оръжието? — ги изпълваше с чувство за сигурност.
Доверието им в него се изрази във възнаграждение по-голямо от всичко, което можеше да си представи Рос.
Тази вече той приключи набързо със задълженията си, прибра се във фургона, изми се чевръсто, като през цялото време си тананикаше. Когато влезе във фургона да облече чисти дрехи, забеляза, че Лидия е почистила целия фургон и подредила всичко. Бе станало още по-просторно…
Виждаше се само едно легло. Беше събрала двете в едно, като бе поставила отдолу още пълнеж и завивките бяха безупречно изпънати. Върху дъбовото шкафче пъстрееше китка диви цветя в чаша с вода.
Докато вечеряха, нервността й беше толкова явна, колкото и неговата. Беше нахранила и изкъпала Лий, за да спи спокойно, след което го положи в креватчето му. Пиеха последната си чашка кафе и чакаха да се скрият и последните лъчи на слънцето, за да се приберат, когато към тях се приближи мистър Грейсън.
— Добър вечер, мисис Коулман.
— Добър вечер, мистър Грейсън.
Той огледа с възхищение младата жена, която нямаше нищо общо с онова мръсно и окаяно същество, което Мама Лангстън бе довела във фургона на Коулман преди повече от месец. Беше се превърнала в една прелестна жена, дори и с тая разпусната коса, с тия странно заблестели очи. Руменецът по бузите й беше вълшебен, никой мъж не можеше да го отмине, без да му отдели малко внимание. Също както и фигурата й. Той с усилие отмести очи от нея и се обърна към съпруга й.
— Рос, страшно ми е неприятно да те моля за това, но имаш ли нещо напротив да патрулираш около лагера тази нощ?
— Да патрулирам? — повтори глупаво той.
Единствената мисъл в главата му беше да легне с Лидия веднага щом се стъмнеше.
Грейсън се изкашля и запристъпва от крак на крак.
— Някои от мъжете се събраха и решиха, че ще се чувстваме далеч по-сигурни, ако някой с твоите… умения… се погрижи за всички нас. Те предложиха да се редуваме, но ме е страх, че ако го направим, ще се изпозастреляме в тъмното. Всички са настръхнали, че убиецът на Люк още е на свобода. Имаш ли нещо против?
Имаше, и то много. Но можеше ли да откаже?
— Добре. Но само за тази вечер.