Най-накрая Лидия се отдръпна и прошепна тихичко:
— Никога не съм предполагала дори какво могат да правят хората с устните си.
Той повдигна брадичката й и се усмихна дяволито:
— Е, не са чак толкова много тия, дето знаят.
— Защо?
Той повдигна рамене.
— И аз не мога да си го обясня.
— Радвам се, че ти можеш. Че можеш да го правиш, искам да кажа.
Той се изсмя, богат и вибриращ смях, изпълнил целия му гръден кош.
— Наистина ли се радваш? — Тя закима енергично. — Е, тогава да се върнем на него — добави той в нежен шепот, преди да я придърпа за поредната, секваща дъха, целувка.
С впити устни, той леко се отдръпна от нея и в така освободеното пространство ръцете му намериха копчетата на високия корсет. На млади години нетърпението му не му беше позволявало да проявява майсторството си. Години по-късно, като беглец от закона, времето никога не му беше стигало, а и не беше се налагало, защото курвите намираха напористостта му за страшно възбуждаща. Сковаността на Виктория го беше направила нервен и неловък. Беше изпитвал панически страх при всяка негова ласка — да не бъде изтълкувана съвсем погрешно. Но с Лидия…
След като разкопча всичките й копчета, той приведе уста към шията й, захапа я нежно, докато смъкваше роклята от раменете й.
— Дъхът ти винаги ме възбужда.
Неговият дъх караше кожата й да настръхва, а тялото й сякаш изпадаше в безтегловност.
Тя повдигна ръце към главата му и ги зарови в чернотата на косата му.
Той се вгледа в нея. Фенерът светеше слабо, за да се избегнат издайническите сенки по брезента, но блясъкът му беше достатъчен, за да открои златистото сияние на кожата й. Поръбеното с дантела деколте на ризата й се беше смъкнало почти под полукълбата на гърдите й. Засенчената гънка между тях го привлече с кадифената си мекота.
Показалецът му обходи горната част на ризата от едната до другата страна, после обратно, бавно, като очите му следваха пътя на пръста му. Той вдигна поглед към замрежените й очи и се усмихна на насладата изписана в тях. Разкопча ризата си я и измъкна. Последва я коланът му, а после и панталоните му. Тя не отделяше поглед от очите му. Нейните бяха широко отворени и тъмни.
— Плаша ли те, Лидия?
Тя поклати глава.
— Не. На времето, да. Но вече не.
— Е, ти също ме плашеше на времето.
Той се изсмя леко.
— Аз?
Не можеше да проумее, че той може да изпита страх от каквото и да било.
— Не разбираше ли тогава колко трудно ми беше през нощите във фургона с теб, особено когато се грижеше за Лий, да не се пресегна и да не те докосна?
— Още ли искаш да ме докоснеш?
Той притвори очи като при силна болка.
— Много.
Тя пое ръката му в своята и я прекара по гърдите си, като ги притисна.
— Така ли?
— Господи, да.
Той простена. Присъедини и другата си ръка. Масажираше леко едрите полукълба с любов, повдигаше ги, триеше ги едно в друго, раздалечаваше ги, после ги стисваше и изпълваше шепите си с тях. Тя прошепна името му, когато връхчетата на пръстите му обхванаха зърната й. Властно и нежно, той ги изучава дотогава, докато те не се втвърдиха.
— Ти разтвори ризата ми първата нощ — прошепна тя смаяно.
Невероятно зелените му очи я стрелнаха.
— Бях пиян — изрече с дрезгав глас.
— О — отвърна тя, привеждайки глава от срам. По израза му разбра, че е изрекла нещо, което не трябваше. — Съжалявам много. Аз… не знам за тия неща. Помислих си, че ти би искал…
— Да, бих искал, но…
По дяволите, даже и жена му да беше една от малкото на целия шибан континент, която нямаше да се сгърчи от ласките на съпруга си, той пак нямаше да й признае.
Изпсува ситните копчета, докато пръстите му се мъчеха с тях. Тя нежно захлупи длани върху ръцете му и леко ги отмести. Движенията й бяха бавни и неосъзнато изкусителни, докато ги разкопчаваше едно по едно.
В първия момент се показа само ивица от кожата й, после вътрешните очертания на гърдите й, и накрая хлътналата ивица по средата на стомаха й. Тя се приведе напред докато сваляше ризата си. Косата й се разсипа напред.
Рос не бе изпитвал такъв шум в ушите от момента, в който бе обладал първата жена в живота си преди толкова много години. Беше още момче, но си спомняше пресъхналата си уста, овлажнените си длани и покритата с бисерни капчици пот горна устна, бумкането на сърцето. Сега беше същото.
Той отметна косите й и се взря в гърдите й. Бяха пълни, с коралови връхчета, чудесно оформени, високи, заоблени, привличащи. Гърди на мадона — гърди на любовница. Спомни си първата нощ, когато я видя, с напращели от мляко гърди и жадната уста на сина му, впита в тях. Пресен прилив на кръв изпълни члена му до такава степен, че започна да изпитва болка.