Той положи ръка върху нея, пронизан за миг от хиляди усещания, които преляха от ръката му право в нейното сърце. Погали гъвкавата плът, щастлив.
Лидия усети първо копринения допир на мустаците му, сетне влажната целувка. Тя положи длани върху бузите му и ги задържа. Главата й се отметна назад. Езикът му заигра отново и отново. После се вкопчи с всички сили в нея, стисна силно в менгемето на устните си и засмука здраво.
Останала без дъх от невероятното наслаждение, тя се притисна още по-плътно в него, като инстинктивно нагласяше тялото си към неговото. Накъсан стон се изтръгна от устните му. Ръцете му образуваха опора зад гърба й и тя се изви в дъга върху тях. Той се наслаждаваше с пълна мяра, попивайки всяка частица от плътта й, за която мечтаеше от седмици. Зърната й набъбнаха от влагата, с които ги беше напоил, а после ги подсуши с мустаците. Устата му беше гореща и ненаситна, когато издърпа устните й между своите и ги опари с пламтящ дъх.
Диво желание ги разкъсваше. Рос знаеше, че ако не утоли жаждата си сега, следващият път пак щеше да я обладае насила. Той я повдигна и разлюля главата й под брадичката си, търкайки голите си гърди в твърдите й полукълба.
— Лидия, Лидия — повтаряше непрекъснато, докато и двамата се отпуснаха. Не искаше този път да свърши бързо и грубо, а да бъде нежен и внимателен.
Тя го отблъсна леко.
— Гъделичкаш — заяви тя, като набърчи смешно нослето си.
— Съжалявам, ще я обръсна.
— Не! — каза тя.
Внезапната й тревога го накара да избухне в смях, но той изведнъж изтрезня при спокойната й забележка:
— Имаш толкова много белези.
Тя докосна изпъкналия белег над лявата му гръд. После връхчетата на пръстите й обходиха всяка драскотина и белег по гърдите и раменете му.
— Имаш право.
— От войната ли са?
Той отмести ръката й и целуна връхчетата на пръстите й.
— Някои от тях, да.
Произнесе го с глас, който тя познаваше много добре и знаеше, че повече няма да пророни и дума. Наблюдаваше гърдите й, следеше как се поклащат и при най-слабото й движение и как кичурите коса, разсипали се отпред, флиртуваха със зърната. Лидия не изглеждаше ни най-малко смутена от откритото му любопитство, но беше срамежлива като дете в своето любопитство към него.
— Хайде да си лягаме — изрече той дрезгаво.
Вече бе взел решение да не спи с бричовете си. Беше също така дяволски сигурен, че в никакъв случай нямаше да си облече някоя от ония идиотски пижами, за които Виктория бе настоявала да слага, когато си лягаха. Щеше да спи така, както го беше създал Господ, а ако това не се харесаше на Лидия… Е, нямаше къде да мърда. Той изу ботушите и чорапите си, измъквайки се от панталона си.
Лидия припълзя до постелята и остана неподвижна върху нея, докато той угаси фенера. Потънаха в мрак. Ушите й вече бяха свикнали да разпознават всяко негово движение в тъмнината и тя знаеше, че когато легнеше до нея, ще е гол.
При тая мисъл тя изпитваше едновременно и трепетен възторг, и ужас. Разбира се, Рос беше красив. Не можеше да си представи, че би изглеждал отвратително без дрехи. И все пак остана напрегната и тревожна, когато се изтегна до нея.
Ръцете му не срещнаха никаква съпротива, когато я придърпа към себе си и я обгърна здраво. Полуотворената й уста в мрака го очакваше и под опитните му пръсти на любовник Лидия усети как страхът й бавно изчезва.
Голите й пети докосваха краката му и усещането съвсем не беше ужасно, а предизвикваше сладостен трепет. Рос беше прекрасен и тя разбра, че няма от какво да се страхува.
Ръцете й го обгърнаха и се плъзнаха по мускулите на гърба му. Тя ги остави да слязат по-надолу. Дланите й подминаха ямичката на кръста му и се спряха върху напрегнатите като струна седалищни мускули.
— Велики Боже! — простена той и обърна по гръб.
Добре, че имаше луна, която му помогна да развърже коланчето на корсета. Той загреба цялата рокля и бельото наведнъж и в краката й се оформи нежна купчинка.
Очите му обходиха с възторг тънките й, но силни крака, формата на прасците, гъвкавите очертания на бедрата. Дъхът му за миг секна при вида на гнездото от нежни косъмчета. Тъмното триъгълниче го привличаше неудържимо. Той не отдели поглед от нея продължително време, потопен изцяло в съвършенството й.
Лидия не беше се разголвала напълно пред никого, дори и пред майка си. Рос изглеждаше толкова огромен, че направо я плашеше. Дали и тя не се различаваше от другите жени? Дали не беше ужасно грозна дотам, че да не го съзнава? Дали всичко с нея беше наред?