И цялата история се изля като порой — за това, колко много желаел Присила, как направо оставал без ума и дума всеки път, когато я види, за това, как му се наложило да подкупи Люк да свърши и неговата работа, за да може да се срещне с нея онзи ден край реката. Той разказа как бяха прекарали онзи следобед. Призна също така, че му е било за пръв път и е било много хубаво.
Той плачеше, вече без да се срамува, бършейки очи в ръкава на ризата си.
— Ако не бях я чукал тогава, Люк щеше да си е жив и здрав. Всичко стана заради мен. Бях се превърнал в някакво животно, докато през това време са му прерязали гърлото.
Рос изпсува към небето. Кому бяха необходими тези страдания на момчето? Не му ли стигаше смъртта на братчето му?
Той сведе поглед към изкривеното лице на Буба и почти му завидя за чисто човешкото качество да страда толкова много заради друго човешко същество. На възрастта на Буба беше извършил първото си убийство. Не беше почувствал нищо друго, освен чувството на възторг. Не беше почувствал дори и частица угризение на съвестта, още по-малко пък разтърсващото отчаяние на младия човек до него. Буба не знаеше колко щастлив е, че може да изплаче мъката си.
— Ти нямаш никаква вина за това, Буба — изрече с равен глас Рос. — Люк обичаше да скита сам. Това можеше да се случи по всяко време. Чисто съвпадение е, че се е случило, когато си бил с Присила в същото време. — Рос си спомни за дните, когато толкова много бе желал Лидия, как бе мислил, че ще умре, ако не легне с нея. — Няма мъж, който да не познава какво е да желаеш определена жена.
— Проклятие, иска ми се никога да не бях я докосвал. Сега ми разправя, че сигурно била бременна. Мама ще ме убие. Ако нейната не я изпревари.
Рос се изсмя с пълно гърло и Буба го изгледа изумен.
— Много ли харесваш Присила?
Рос не искаше да говори лошо за нея, ако момчето наистина я обичаше, или си мислеше, че я обича.
Буба се размърда неспокойно.
— Отначало си мислех, че искам да се оженя за нея. Наистина си мислех, че я обичам. — Той отново изпсува. — Тя е права. Казваше, че единствено съм искал да я чукам и след като вече съм я притежавал, вече не съм давал пет пари за нея. Предполагам, че трябва да се оженя за нея — добави той без особен ентусиазъм.
— Ще ти се наложи да чакаш на опашка.
— А?
— Скаута сподели с мен, че го натискала да се оженят, Буба — каза меко Рос. — Тя е била с много мъже. — Той не спомена на момчето, че и той многократно бе получавал покани от нея. Не особено явни, разбира се, но един нормален мъж не би ги пропуснал. — И ако се окаже, че е забременяла, бая ще се поозори, докато докаже кой е бащата. Тя е една твърде хитра кучка, която се е вкопчила в теб и не иска да те пусне. — Когато видя обезсърченото лице на момчето, той го потупа по рамото. — В живота на всеки мъж има по една Присила, момичето, предопределено да го въведе в реалния свят, момичето, което го завлича под полата си, а после се прави на оскърбената невинност.
— Имал ли си момиче като нея, Рос?
Рос го напуши смях и се зачуди какво ли би казал Буба, ако научеше, че Рос бе обучаван от цял бардак, който с радост го въвеждаше в тайните на любовта през ленивите следобеди, или вечерите, когато бизнесът не вървеше особено. Той се ухили в здрача и зъбите му блеснаха.
— А това е вторият урок, който трябва да научиш. Един джентълмен никога не споделя такива неща.
Рос с облекчение видя как Буба се разсмя. За пръв път се държеше нормално от деня, в който беше убит Люк.
— Не обвинявай себе си за това, което се случи с Люк. Вината не е твоя.
— Докато съм жив, все ще ми тежи.
— Разбира се, такава рана не зараства леко — съгласи се Рос. — Но мъжът се учи от грешките си и никога не повтаря една и съща два пъти. — Той посочи с пръст към момчето и произнесе твърдо — И стой надалеч от курви като Присила Уоткинс. След като ти е позволила да легнеш с нея, значи ляга и с много други мъже. След няколко години и в твоя живот ще дойде единственото момиче, с което ще се свържеш.
— Някоя като Лидия.
— Лидия?
А той си бе мислил, че идеалът за жена на момчето щеше да бъде Виктория.
Буба преглътна с усилие, изплашен, че може да възбуди гнева на Рос.
— Не искам да кажа нищо лошо, Рос, но Лидия е най-красивата жена, която някога съм виждал. Двамата с Люк си го помислихме, когато я открихме в гората, макар че тогава не изглеждаше много добре.
И когато неговият кумир не отвърна нищо, а го загледа с безизразен си поглед, той продължи забързано:
— Тя е мека и гладка, но не й е неприятно да я галиш и милваш, нали, Рос?
Лидия, отпусната в детелината, с измачкани дрехи, смееща се над зелените петна по чорапите и галейки го игриво, Лидия, която никога не се сърдеше, че заравя пръсти в косите й, Лидия, с лице изкривено от напрежението, с което превземаше страниците на книгата една по една в усилието си да ги прочете правилно.