Глава осемнадесета
Мадам Ла Рю се втренчи безизразно в нарисуваната с молив и мастило скица върху бюрото в разхвърляния крещящ салон, който момичетата й наричаха «приемната». Безцелно нави кичур гарвановочерна коса около пръста си. Макар да бе изненадана от лицето върху скицата, с нищо не го показа. Нямаше дори и следа от трепване по очертаните й с молив вежди, нито някакво издайническо движение по лицето й. Дори и бузите й не промениха цвета си под щедро нанесения руж.
— Не, господа. Това не е мъжът, когото изпратих в стаята на Пърл през нощта, когато беше убита. Сигурни ли сте, че не искате да опитате моето шери?
Джентри излетя от стола с розова бродерия и се приземи до прозореца, като грубо дръпна дантелените пердета. Мейджърс, както винаги дипломатичен и търпелив, водеше непринуден разговор с мадам, която си беше създала завидна репутация за краткото време, през което бе пуснала в действие екипа си от момичета в Оуентаун. Убийството на Пърл, очевидно без някакъв мотив, бе създало около нея аурата на загадъчна интрига, използвана от мадам по най-добрия начин.
— Мадам Ла Рю, — произнесе Мейджърс, — моля ви да запомните, че това е само един художествен портрет, различаващ се значително от фотографията. Моля ви, погледнете отново и ни кажете дали някога сте виждали този мъж във… на… вашето място на бизнес.
— Вие не ме питахте за това, мистър Мейджърс. Вие ме запитахте дали това е бил мъжът, когото съм изпратила на Пърл и аз ви отговорих, че не е той.
— Само си губим времето — експлодира Джентри, като се извърна от прозореца и стовари месестия си юмрук върху бюрото на мадам. — Какво се церемониш с тая курва?
С нескрито презрение присвитите очи на мадам се плъзнаха отгоре до долу по високия, представителен джентълмен. Познаваше мнозина от неговата порода. Тези високоморални представители на обществото водеха кампании срещу нейния бизнес, и въпреки това бяха сред най-честите й посетители, като обикновено предпочитаха курвите с най-извратени наклонности.
Тя изхвърли Джентри от мислите си с деликатно изсумтяване. Човекът на Пинкертън беше истински джентълмен дори и да беше служител на закона. Тя не делеше хората по такъв признак. Някои от най-добрите й приятели и постоянни клиенти бяха хора на закона.
— Мистър Джентри, моля ви.
Мейджърс въздъхна уморено. Той съжаляваше стократно защо беше споменал на Джентри изобщо за пътуването до Оуентаун. Когато се бяха върнали в Ноксвил, за да разберат, че няма нищо ново, той се бе заровил в оскъдната информация, с която разполагаха.
Преди това бяха отхвърлили като несъществено донесението на тайния му агент от Оуентаун за мъжа, който много напомнял Сони Кларк. Но съобщението за убийството на проститутката в същия град беше вече нещо, което не можеха да подминат с лека ръка. И поради липсата на по-сериозни следи, двамата с Джентри пристигнаха в града, до който бе стигнал строежа на железницата и разговаряха в момента с обсипаната със скандална слава мадам Ла Рю, макар че и това им начинание започваше да напомня на поредната задънена улица.
— Кой е този мъж? — проточи копринен глас мадам, като оглеждаше с нескрит интерес привлекателния Мейджърс. С удоволствие щеше да го обслужи безплатно, след като приключеха разговора си. Що се отнася до другия, можеше да върви по дяволите. — Да не е някой, от когото трябва да се пазя?
— Не й казвай…
— Джентри! — изрева Мейджърс. — Ще млъкнеш ли?
Джентри седна обратно в креслото си, целият кипнал, но без да каже и дума. Мейджърс продължи. Джентри изпитваше голям срам при мисълта, че някой ще научи, че този Кларк е бил женен за дъщеря му, но Мейджърс реши да не скрива нищо от мадам Ла Рю.
— Казва се Сони Кларк. Преди няколко години се подвизаваше заедно с братята Джеймс. После изчезна. Оттогава не е участвал във въоръжени грабежи, поне ние не сме чували, макар че законът продължава да го търси. Мистър Джентри не е знаел истинската му самоличност, когато го е наел да работи в конезавода си.
Веждите й се вдигнаха рязко нагоре и тя обходи с презрителен поглед Джентри. Откровеното й презрение усили още повече аления му цвят.
— Сега е женен за дъщерята на Джентри. Избягали са с торба скъпоценности, без да оставят никаква бележка или съобщение за местонахождението им. И съвсем естествено мистър Джентри е силно загрижен за съдбата на дъщеря си.
— Защо? — запита спокойно мадам.
— Защо? — Въпреки предупреждението на Мейджърс, Джентри отново излетя от стола си. — Този човек е престъпник, убиец, крадец. Да не говорим на какво подлага дъщеря ми.