Овладя се и върна обратно в торбата всичките украшения. Какво да прави с тях? Ако ги скриеше някъде другаде, докато дойдеше моментът да ги даде на Кланси, Рос можеше да открие липсата им. Но нали Рос не знаеше нищо за тях? При всеки случай беше по-добре да ги остави там, където ги беше намерила, дори и това да означаваше да мести отново шкафа на мястото му.
Току-що остави торбичката в скривалището й и премести шкафа, когато съвсем изненадващо Рос разтвори широко със замах брезента.
— Какво правиш?
Тя се бе облегнала върху шкафа, в усилията си да поеме дъх и виновно се обърна към него.
— Нищо — изрече бързо тя.
Тя преглътна с усилие и й се прииска сърцето й да не бие толкова силно. Беше ли крадец съпругът й?
— Бузите ти са зачервени.
— Така ли? — попита тя, залепвайки длани върху пламналото си лице. — Много ми е горещо. Тук направо човек не може да диша. Нямах време дори да се измия.
Той се засмя, прекрачвайки във фургона.
— Да идем да поплуваме.
Спря до нея и обви шията й ръце, сплитайки пръсти. Горещият му дъх опари устата й, вдъхна аромата й, окъпвайки горната й устна с език.
— Имаш солен вкус.
Мускулите й омекнаха, щом я зацелува. Тя се прилепи към него въпреки жегата и опря длани на гърдите му. И ризата му беше изпотена.
— Казах ти, че не съм се измила.
— Нито пък аз. Страшно съм мръсен. Така че, хайде към реката — прошепна той в шията й. Ръцете му държаха гърдите й и ги масажираха със забележителен талант. — Ще смъкнем всички тия мръсни дрехи и…
— Не — каза тя, като го отблъсна. — Не мога да направя това. Някой ще ни види.
Той се изсмя гръмогласно на негодуванието й, което накара къдриците да затанцуват по главата й. Очите й блестяха възбудено.
— Добре. Аз ще се съблека, а ти можеш да плуваш с ризата си.
— Аз не мога да плувам — изрече тя превзето.
Беше се научила да флиртува едва в последно време. Не знаеше, че се нарича така, не знаеше дори, че го прави. Знаеше само, че колкото по-съблазнителна е пред него и го кара да посяга към нея, толкова повече му се услажда прегръдката й. Тя се обърна с гръб към него и тръгна към дъното на фургона.
Ръцете му я обгърнаха отзад. Той я притисна до гърдите си. Едната му ръка захлупи гърдите й, а другата му ръка обхвана корема й и пръстите му се забиха в него.
— Тогава ще направим нещо друго, което можеш. Нещо такова. Можеш да го направиш, нали?
— Мммм — измърка тя кимайки. — Ти ме научи как.
Тя се завъртя в прегръдката му и потънаха в дълга целувка, в която участваха и телата им. Гърдите й се триеха в него, а тя галеше коравата буца в панталона му с корем.
— Проклятие! — изруга той и я отблъсна. — Ти си права. Тук е дяволски горещо. — Лицето му блестеше от пот. — Да вземаме Лий и да тръгваме към реката.
Той я поведе към изхода на фургона. Вървяха хванати за ръце, докато търсеха Атланта с Лий. Рос се чудеше откога само мисълта за секс бе започнала да се превръща в нещо толкова забавно.
На следващата сутрин той все още спеше, когато Лидия се пробуди. Бяха прекарали вечерта бурно. Цял час се бяха плискали в плитчините с Лий. После Рос бе демонстрирал уменията си по подводно плуване и я бе изплашил до смърт, когато не се бе показал пет минути на повърхността на водата. Тя отчаяно бе започнала да вика името му, стиснала с всички сили Лий до гърдите си, отчаяно шарейки с поглед обагрената от слънчевия залез водна повърхност, когато изведнъж някой шумно я шляпна по задника и Рос изскочи със страшен рев от реката подобно на някакво морско чудовище.
— О, аз ще те убия — изкрещя тя и се втурна подир него, като се бореше едновременно с течението и с хлъзгавите камъни и се опитваше да не изтърве Лий, който размахваше ръчички и крачета, щастлив от близостта до реката.
— Целуни ме по-добре — усмихна се Рос, смеейки се.
Стисна я за хлъзгавите ръце и я придърпа към себе си. Захлупи устата й със своята, като в същия момент течението ги разлюля, карайки ги да изпитат неземна наслада в обятията си. Лий вдигаше страшен шум между тях обиден, че са го забравили.
— Знаеш ли, — каза Рос нежно, когато освободи устата й, — плуването с риза си има и своите предимства.