— Промених се и вътрешно. Исках да водя нов живот, който да има смисъл. Сигурно за това трябва да съм благодарен на Сакс. Той беше първият човек в живота ми, който трепереше над мен, докато бях на смъртно легло. Чувствах, че съм му безкрайно задължен за главоболията, които му бях създал, докато ме излекува.
Освен стрелбата, единственото друго нещо, което познавах до съвършенство, бяха конете. Сакс предложи да потърся работа в имението на Джентри. Погребах миналото зад себе си, Лидия. Но и под новото си име и лице аз продължавам да си бъда Сони Кларк — един убиец, все още човек, обявен извън закона, и вероятно все още търсен в някои щати.
Той наистина беше търсен, но тя нямаше да му го каже. Повдигна глава към него и го изгледа в очите.
— Ти си вече друг и не си Сони Кларк. Самият ти каза, че той е умрял преди години. — Тя го погали по мустаците. — Ти си Рос Коулман.
Очите му станаха странно нежни. Дори и той самият не би се познал, ако се погледнеше отстрани.
— Съжалявам много за всичко онова, което ти наприказвах по-рано. Та кой съм аз с моето минало, че да те съдя? — Пръстите му се заровиха в косите й. — Господи, Лидия, през какъв ад си минала!
Тя обгърна кръста му и положи глава върху гърдите му.
— До момента, в който те срещнах. Ти ме накара да се почувствам като нормална жена. Но… но вчера, когато ме изгледа така, сякаш…
Той прошепна извиненията си в косите й.
— Сбърках. Бях полудял от ревност, Лидия.
— Ревност? Защото си мислеше, че тайно се срещам с Уинстън? Той ми беше приятел. И това е всичко. А тези другите, които спомена…
— Знам, че нищо не си направила нарочно. Направо не бях с ума си. Но, по дяволите, направо полудях, като видях всички онези мъже, застанали до теб и зяпнали гърдите ти.
— Аз нямам нужда от друг мъж, Рос. Не мисля, че някога въобще бих имала. — Тя повдигна ръце и ги прекара през гъстата му коса. — Но ти ме целуна и ме погали… — Гласът й секна и тя срамежливо отвърна глава. — И сега обичам всичко, което правиш с мен.
Той изрече една от онези изтъркани фрази, които всички влюбени си казват и всеки път звучат поновому.
— Обичам това, което правим заедно.
Целуна я жадно и нежно. Ръката му се плъзна от рамото до гърдата й и я покри. Но още при първия й лек стон той се отдръпна.
— Знам, че вчера се уплаши много. Господи, само като си помисля, какво можеше да ти се случи… — Той стисна силно очи. — Аз те разбирам.
Лидия се изправи и му предложи гърба си, повдигайки косите си от врата.
— Би ли ми помогнал да се разкопчея?
Гръдният кош на Рос се изпълни от някакво огромно чувство, по-силно от всичко друго, което беше изпитал през живота си. Той седна на ръба на стола и Лидия остана между коленете му. Отначало пръстите му бяха непохватни, но после започна да се справя добре.
След като ги разкопча, той развърза коланчето на полата, разхлаби връзките на долната й фуста, и ги издърпа. Скоро бельото й остана на пода като ненужна купчинка. Тя грациозно го прекрачи.
Видът й беше особено възбуждащ. Когато се освободи от блузата и започна да разкопчава ризата си, той я хвана за ръцете.
— Позволи на мен.
Ръцете му галеха гърдите й през тънката памучна тъкан. Плъзгаха се покрай ханша, изучавайки извивките му.
Бавно, без да среща никаква съпротива, достигна гърба. Беше безупречен и гладък. От раменете до бедрата й гръбнакът образуваше мека вдлъбнатина. Той постави връхчето на показалеца си в началото на раменете и го плъзна чак до основата му. Тялото нежно преминаваше в две изкусителни полукълба, които той целуна нежно.
Лидия потрепери от наслада. Езикът му я галеше.
— Обърни се — изкомандва той нежно.
Както и очакваше, зърната й бяха големи и тъмни под настоятелния призив на пръстите му. Той помести длани и я придърпа по-близо до себе си, като целуна напрегнатите коралови връхчета. Дразнеше ги с нос, страстно триеше глава в тях.
Излъчващият мека светлина фенер я осветяваше, хвърляйки танцуващи сенки върху златистата копринена кожа. Искаше му се да я погълне цялата. Но вместо това впи ръце под гърдите й, сякаш я заключваше за всичко чуждо.
Привеждайки се напред, устните му погалиха леката изпъкналост на корема. Езикът му запали буря от усещания в тялото й. Палците му продължаваха да галят гърдите й, като често отскачаха достатъчно високо, чак до зърната, които вече бяха зачервени и набъбнали. Ръцете й се впиха в гъстите му коси. Никога не бе предполагала, че може да съществува такова удоволствие. Дали не правеха нещо порочно? Дали беше нещо, известно на всички останали, освен на нея, и тя сега го научаваше?