Тялото на Рос беше извън всякакъв контрол. Кръвта му бушуваше в слабините. Той усещаше ръцете й в косата си, вдъхваше аромата на кожата й, вкусваше от красотата й. Разтапяше в нея, но това не му беше достатъчно. Той искаше още. Всичко.
Дръпна се назад и в слабата светлина съзря триъгълно гнездо.
Пулсът му биеше като чук в черепа, огромният му член щеше всеки миг да скъса копчетата на панталона му. Целият потрепери под напора на страстта. Отново се приведе напред, потърка леко с мустаците си, много леко, корема й, после надолу, надолу, докато стигна връхната част на сладкото триъгълниче. Устните му се отвориха, дъхът му раздвижи меките косъмчета.
Тя реагира с внезапен тласък на цялото тяло. Дъхът влизаше на пресекулки в нея, и все така рязко го напущаше, ръцете й продължаваха да рошат косите му.
Той за миг се засрами от това, което върши, и бързо се изправи. Изправи се несигурно, за да й каже в следващия миг, останала без разум.
— Свали обувките, но си остави чорапите.
— Защо?
Той смъкна ботушите и панталоните си.
— Обичам да те гледам, когато си с тях.
Тя го послуша и той, захапвайки долната си устна, простена и задърпа копчетата на ризата си.
— По-добре дай да ти помогна.
Тя дръпна ръцете му и се зае да разкопчава ризата му. След миг тя изхвърча. Първо с очи, а после и с пръсти, тя докосна грапавия белег. Любовно го погали и прошепна:
— Как не си загинал.
Повдигна се на пръсти, докато устата й се изравни с белега. Устните й леко погалиха розовата кожа.
— Толкова съм щастлива, че си оцелял.
Разделяйки се с последните си целомъдрени задръжки, тя го целуна по белега, заравяйки дълбоко език в неравната ямичка. Тихо стенание се изтръгна от гърлото му и ръцете му се обвиха около нея. Устните й все по-уверено се плъзгаха по гръдния му кош. Твърдите къдрици на гърдите му гъделичкаха устните и носа й, но тя умираше за допира му. Гърдите й галеха корема му, зърната му се свиха под допира на пръстите й и тя усети удоволствието му.
Рос беше изумен от горещото усещане пронизало цялото му тяло.
— Проклятие! С теб всичко е различно и аз отново се уча на любов.
Лидия се отпусна върху сламеника, докато той се бореше с бельото си.
Тя се опита да потисне смеха си, но не успя. Рос също не успя да сдържи усмивката си. Накрая легна гол до нея и я сграбчи в мечешката си прегръдка.
— Да не мислиш, че е много смешно? — повтаряше той на шега, като я стискаше така, че ребрата й пукаха.
— Не, не, моля те. Спри, моля те — простена тя, като се бореше с ръцете му.
— Ще си платиш за смеха — изрече той.
— Как?
— За наказание ще останеш с чорапите си.
Той лежеше вече между бедрата й, прострян върху нея, а напрегнатият му член пулсираше.
Дъхът им се сля със затихването на смеха. Те се гледаха жадно. Една тънка веничка биеше на шията й. Тя усети как той се готви да я прониже и зениците й се разшириха неимоверно.
— Сигурно ще е по-добре, ако си оставя чорапите. Щом толкова ти харесва.
— Харесвам те.
Очите им останаха приковани едни в други и замряха.
— Наистина ли?
Гласът й беше толкова слаб, че той едва я чу.
— Наистина.
Дори и да не го беше осъзнал преди, сега вече беше убеден. Всяка стъпка от процеса на осъзнаване му бе струвала гигантски усилия, но тя вече му беше по-скъпа от всякога. Ревността, която го бе разяждала предната нощ, беше само меко предисловие към завладялата го в момента емоция. Тя го разтърси до основи.
Той не можеше да я пренебрегне. Той целият тръпнеше от мисълта за нея. Ужасяваше се, вече не искаше да се бори с нея.
Не знаеше какво да каже. Пръстът му обходи разсеяно гърдите й, заобикаляйки зърната, щръкнали щастливо за ласката му.
— Никога не съм разбирал толкова добре женското тяло — промърмори той, по-скоро на себе си.
— Толкова ми е хубаво, когато ме галиш с. Рос, нищо не може да се сравни с това.
— Да — измърка той в ухото й. — Някои неща са така.
— Какво? — запита тя с пресекнато стенание, когато той проникна навътре в нея. — Покажи ми.
Дъхът му спря, когато повдигна глава и се вгледа в очите й. Прочете единствено чисто любопитство. Нямаше и следа от страх, или самопожертвувание. Нямаше и следа от минал опит.
Коленичи между бедрата й. Все още не отделящ поглед от лицето й, той прокара ръка по обутия й в черен чорап крак. После приведе глава и целуна вътрешната част на бедрото й точно над жартиерата, разтривайки възбудената кожа с устни.
— Рос — въздъхна тя.
— Имаш прекрасни крака, Лидия — прошепна той.