Кланси знаеше всичко това, но не искаше да се издаде. Плановете му за бързо грабване на паричната награда и последващо изчезване не включваха замесването му със закона, или Джентри. По-добре Лидия и Кларк да му съобщяха новината за смъртта на дъщеря му. Щеше да се направи на луд и за скъпоценностите. Още тази нощ щеше да ги зарови на потайно място. И утре Лидия само щеше да си усложни положението, ако им кажеше за тях. И когато всичко приключеше, щеше да си разчисти сметките с Лидия заради хубавия й съпруг, когото тя толкова обожаваше. Според Кланси тя имаше да се издължава за всичките злини, които му беше причинила. Но сега вече той щеше да има грижата малката му сестричка да си плати цялата сметка.
Когато се наложеше, Кланси можеше да бъде добър актьор. И реакцията му беше най-малко очакваната от двамата мъже. Той избухна в силен смях.
— Женен за дъщеря ти, а? Е, малко ми е трудно да ти го разкажа, Джентри, но аз съм по следите на тоя човек, щото отмъкна моята жена. Твърди, че тя била женена за него, и че онова малкото било негово, а не моето. Не съм чувал за никаква друга жена около него.
— Само си губим времето — изсумтя Джентри, без дори да удостои с поглед Кланси. Той се обърна към Мейджърс. — Този тук очевидно не знае дори за какво говори. Пиян е като свиня.
Този път беше ред на Кланси да излети над масата.
— Търсиш един мъж на име Сони Кларк, нали? Който сега е Рос Коулман, нали? Е, той е тук, само на миля от града. Днес имах малък разговор с моята, когато ги открих. Успях да я вразумя. — Той премляска и примига с мръсно наслаждение. — Много сочно парче е булката ми. Тая нощ ще го позанимава добре, докато успея да се върна при нея с човек на закона.
Един час по-късно се разделиха. Когато Кланси се отдалечи на значително разстояние, Джентри се обърна към Мейджърс.
— Нали не говореше сериозно, че ще изчакаме до сутринта да ни заведе при тях? — възкликна Джентри безсилен да се сдържа повече, когато Мейджърс се отправи към стълбите.
— Казах точно това, което исках да кажа. Не искам да го атакуваме през нощта, защото може много лесно да ни се измъкне.
— Ние ще го изненадаме.
— Изненадата ще бъде пълна сутринта. Както ни обясни Ръсел, Кларк не подозира нищо.
— Той е направил нещо с Виктория — прошепна Джентри със скърцане на зъби, макар че фоайето на хотела беше опустяло, ако не се броеше сънливия администратор зад преградата. — Ръсел не знаеше нищо за нея. Ще позволиш на Кларк да се измъкне, докато аз не знам все още нищо за дъщеря си? — Гласът му се извиси, а с него и гневът му. — Е, добре, трябва да ти кажа, че ми писна от постоянните ти предпазни мерки. Изобщо нямам намерение да чакам до сутринта. Тръгвам още сега подире му…
Нещо го шибна и го завъртя. Мейджърс не беше висок, или силен като него, но въпреки пенсионната си възраст, беше много жилав и изненадата беше на негова страна. Той стисна заканително другия мъж.
— Слушай добре какво ще ти кажа, Джентри. Повдига ми се от теб, от нервите ти и от безкрайните ти тиради. Вярно, плащаш на агенцията, така че съм длъжен да те търпя. Но ти не можеш да ми казваш как да си върша работата. Ще стане така, както аз реша. Разбра ли? Както аз кажа.
И за да усили ефекта от думите си, той заби още по-силно юмруци в гръдния кош на мъжа.
— А сега, ако искаш да извикам шерифа да те прибере на топло с обвинение по нарушение на обществения ред, само кажи. Няма да ти позволя да хукнеш и да ми проваляш цялата работа. Кое избираш?
Джентри, ненавиждащ положението, в което се бе оказал, се вгледа в очите на детектива и видя в тях такава решителност, от която дори и бившия железен фермер Джентри би се уплашил.
— Ще почакам до сутринта — отвърна грубо той.
Мейджърс отпусна бавно сакото на Джентри. Не проговори и дума, но острите му очи казаха всичко без думи.
Кланси се клатушкаше и си тананикаше с тъпа усмивка върху лицето. Щеше да я научи той тази кучка. Планираше да бъде там с Мейджърс и Джентри сутринта, когато щяха да изненадат Лидия и съпруга й. Надяваше се да ги спипат по бели гащи.
Той се изсмя мръсно и си спомни как гърдите й изпълваха ръката му. Да върви на майната си, наоколо гъмжеше от жени като нея. Той щеше да си подбере най-хубавите. Утре след ареста на Кларк щеше да получи паричната награда. Скъпоценностите вече бяха в него.
Кланси Ръсел щеше да стане известен! Да, господа. Вече потегляше към висшето общество. Нищо не можеше да го спре по пътя му.
— Хей, мистър — разнесе се нечий тих глас от тъмните сенки на алеята.