— А? — запита Кланси, като се олюляваше и се опитваше да фокусира очите си. — Кой ме вика?
— Аз те викам. — Собственикът на гласа се отдели от сенките. — Не ме ли познаваш?
Кланси примига, докато двата образа се слеят в един, и тогава челюстта му увисна, а очите за малко не изскочиха от орбитите си. Виждаше един дяволски призрак!
— Това е за Люк. Моят брат.
Буба заби ножа до дръжката в основата на диафрагмата му и го дръпна рязко нагоре. Проследи как омразното лице се сгърчи първоначално от изненада, после от ужас и болка, и накрая се сви с гротескното изражение на смъртта.
Буба издърпа ножа и остави безжизненото тяло да се стовари с влудяващ грохот върху заритата с боклук алея. Преди да се отдалечи в мрака невидян и нечут, той коленичи само за секунда до трупа.
Глава двадесет и първа
Рос лежеше върху сламеника с ръце, сплетени зад тила, втренчен в черното кадифено небе, обсипано със звезди. Той беше щастлив; изпитваше върховно чувство на покой. Задоволството течеше по тялото му като гъст, горещ крем.
Когато бе видял Виктория да умира, си бе помислил, че животът му свършва. Но това съвсем не беше така. Той разбра, че животът предлага толкова радост, колкото и скръб. Не беше наложително човек да се бори непрекъснато, за да докаже колко струва. Когато някой мисли за теб, това те прави ценен.
Лидия мислеше за него.
Не че Виктория не беше мислила. Беше! Тя не би се противопоставила на баща си и не би се оженила за него, ако не го обичаше. Обичаят и общественото положение бяха подхвърлени на присмех. Но би ли се омъжила тя за него, ако знаеше цялата истина за миналото му? Щеше ли да го обича със същата всеотдайност?
Рос не беше убеден. Той никога не бе имал куража да подложи на изпитание силата на любовта й. За него тя беше съкровище, нещо, над което трябваше да трепери, да брани от всичко грозно, да я защитава до смърт. Той не мислеше, че тя би понесла истината за него. Лидия, напротив, сякаш го беше обикнала още по-силно именно заради това.
Любов? Защо бе изплувала тази дума в съзнанието му? Обичаше ли го тя? Тя му беше показала любовта си поне в сто случая, от дребните радости, с които услаждаше живота му, очакването в очите й при всеки поглед към него, задъханата нотка в гласа й всеки път, когато му заговореше. Досега не бе се замислял за тези дребни наглед доказателства. Сърцето и душата му до днес все още преливаха от спомените за Виктория. Но сега…
Той простена и закри с ръка очите си при спомена за нощта, когато му бе показала любовта си без всякакви задръжки. Господи, дали някога е имало жена, която да обича повече съпруга си? Споменът за онази нощ сякаш го обгърна, от ума му не излизаше усещането, което бе изпитал при ласките й.
Голотата му никога не бе я отблъснала. Самата мисъл за гол мъж би била отблъскваща за повечето «порядъчни» жени. Лидия бе изучавала тялото му без всякакъв срам, или стеснение и открито му се беше възхищавала. Ръцете й го галеха навсякъде.
Тя бе лежала облегната на него, като бавно и влудяващо се бе смъквала надолу инч по инч. Даряваше го с бързи, ефирни целувки по гърдите, разпалваше зърната му с език, всмукваше кожата му с устни, заравяше пръсти в косата му.
— Лидия, не е необходимо да го правиш — бе казал той.
— Искам — бе прошепнала тя в отговор, разрошвайки с дъха си косъмчетата по корема му.
Първото докосване на устните й беше опипващо, плахо, срамежливо. Рос бе задържал дъха си. Членът му пулсираше набъбнал до пръсване в шепата й. Чувстваше се мъж повече от всякога, и едновременно с това — слаб и безпомощен, защото сладката любов на тази жена бе подчинила не само тялото му, но и сърцето му.
Той бе ругал и се бе молил, бе повтарял името й като луд, когато езикът й започна да се запознава с всяка негова извивка. Логиката бе изчезнала и бе останала единствено инстинктивната му реакция към магията, която тя представляваше. Окуражени от реакцията му и вече без стеснение, устните й го обгърнаха целия.
Когато почувства първите тръпки, той я придърпа да го възседне и топлината й го обгърна. Тя рухна върху гърдите му, обсипвайки го с косите си. Той захлупи лицето й в шепите си. Усещаше своя вкус върху устните й и изливаше думи на любов, докато тя поемаше семето му.
Цялото му тяло бе плувнало в пот при спомена за онази нощ на безумна любов. Мъжеството му отново набъбна до пръсване и той се прокле, че е настоял тя да спи отделно с Лий през нощта.
Внезапно му се прииска да отиде при нея. Какво ли щеше да каже тя, ако я попиташе какво чувства? Винаги се бе проявявала като нежна към него, — никога не бе лъгала. Макар и никога да не му беше признавала, че го обича, сега искаше да чуе думите от собствената й уста. Страшно искаше да ги чуе! Изведнъж бе станало жизненоважно за него да чуе да ги произнася.