Реакцията на Рос беше мигновена. Той скочи от сламеника и дясната му ръка изплющя върху бедрото, търсейки нещо, което очевидно не беше там; цялото му тяло се изопна като струна, готова да отрази всякаква атака.
Очите на Грейсън се разшириха от удивление. Не беше виждал досега мъж с такава бърза реакция. Протегна и двете си ръце напред в опит за оправдание.
— Аз… съжалявам много… аз… п-п-почуках — заекна той.
Лидия премина в другия край на фургона, без да изпуска от прегръдката си Лий. Лицето й изразяваше силно недоумение.
— Да не би вашите задължения да ви позволяват да се вмъквате в чужди фургони без предупреждение? — нахвърли се Рос върху и без това загубилия ума и дума Грейсън.
— Не, те не…
— Освен когато е призован да воюва с порока!
Решителният глас принадлежеше на Лиона Уоткинс, чиито стъклени очи святкаха на нивото на пода на фургона, защото още не беше се качила горе. След миг обаче преодоля височината и се взря с всичката тържествуваща злоба, на която беше способна, в Рос и Лидия.
Рос насили мускулите си да се отпуснат и сърцето си — да забави ритъм.
— Порок? За какво говори тази жена? — запита той Грейсън, който не смееше да го погледне в очите.
— Съжалявам, Рос, но мисис Уоткинс е събрала добродетелен комитет. Гласуваха ти и момичето да напуснете кервана, защото… ъъъ… вие сте решили, ъъъ… да съжителствате.
— Да съжителстваме! — изрева Рос. — Снощи се скрих във фургона, защото беше невъзможно да остана отвън.
— Разбирам… — започна Грейсън, но Лиона поде инициативата.
— Вие сте спали в едно легло! — извика тя, като насочи към тях отмъстително костеливия си показалец. После се връцна към края на фургона и се обърна към прогизналата групичка, която смирено чакаше отвън. — Аз ги видях! Лежаха един до друг в едно и също легло и се предаваха на порока! А той още необлечен! Господ сигурно ще ме ослепи, защото станах свидетел на страшния им грях!
Това вече надхвърли границите на търпението на Лидия. Тя видя една дузина очи любопитно вперени в нея от входа на фургона. Измъкна се от сламеника и притисна скимтящия Лий до гърдите си, като заговори с пресекващ глас:
— Видели сте само двама души да спят в едно легло!
При вида на разрошената Лидия, облечена само в съблазнителната си тънка нощница, добродетелта на мисис Лиона Уоткинс придоби диамантена твърдост. Лидия обаче не го забеляза и продължи:
— Стана ми много неудобно, че лежа в леглото на мистър Коулман, а той зъзне долу в дъжда. Казах му да дойде и да си легне на сламеника, защото беше целият подгизнал и трепереше от студ. Това е всичко. Аз останах до него, защото нямаше къде другаде да спя.
— Добре помня какво видях — изсъска жената; мършавата й шия се източи като на проскубана кокошка.
Пяна покри тесните й безцветни устни.
— Ти изобщо знаеш ли какво е жена да спи до мъж, Лиона Уоткинс? — нахвърли се върху нея Мама Лангстън, като с усилие прехвърли едрото си тяло вътре; зад нея пристъпи и Зик.
Беше навлякъл панталони върху долните си гащи, които носеше целогодишно. Правата му коса стърчеше в немислими кичури навсякъде от главата. Лиона се вкамени още повече от вида му.
— Ти имаш само едно дете. Това означава, че си извадила огромен късмет единствения път, когато си легнала до съпруга си.
Лицето на Лиона Уоткинс първоначално загуби цвят, но само миг след това пламна в алено. Устните й се раздвижиха безгласно.
— Нямам намерение да слушам повече тия безсрамни дрънканици — изтръгна накрая тя от себе си, като едновременно с това се завъртя като пружина около оста си. — Ти, уважаеми водачо на кервана, какво мислиш да направиш, за да спреш разпространението на греха сред децата?
Грейсън въздъхна уморено, поклащайки глава. Собствената му съпруга, колкото и да беше толерантна, и тя бе настръхнала от отвращение сутринта при посещението на мисис Уоткинс със съобщението, че мистър Коулман и «онази безсъвестна уличница» спели заедно във фургона му. В първия момент Грейсън не беше повярвал на думите й. Той бе станал свидетел на страданията на Рос след смъртта на съпругата му. Бе видял сгърченото лице на мъжа, когато бяха спускали боровия ковчег в земята. Спомни си гневната му реакция, когато заведоха момичето във фургона да накърми сина му. Грейсън не вярваше, че Рос ще потъне в грехопадение с коя и да е жена, още повече с момиче, към което той не криеше презрението си.
Но въпреки всичко Рос беше мъж. Млад, прав и здрав. С повече енергия, и както подозираше Грейсън, с повече страст от обичайното. А момичето не изглеждаше никак лошо, особено след като я бяха изкъпали и преоблекли.