Всяко мускулче от тялото й я болеше. Тя се опита да се намести в по-удобно положение, но такова изглежда, нямаше. Фургонът се просмукваше от все още неясната светлина на разпукналата се зора. Всичко беше замряло. След празника миналата нощ всички спяха като пребити.
Мъжът до Лидия също спеше. Протегнатата му през кръста й ръка тежеше като оловна. Дъхът му беше дълбок, и леко раздвижваше косата й захлупена под бузата му. Нежният гъдел от дъха успокояваше, доказателство, че тя не беше прекарала мрачните часова на нощта сама, че някой много по-силен от нея бе лежал покровителствено до нея.
Самотна сълза се отрони от ъгълчето на окото й и се търколи в косата й. Съвсем не беше неприятно да се пробужда край него. А сега той щеше да я презира. Още няколко сълзи последваха пътя на първата.
Може би той беше прав за нея? Може би тя беше родена за курва? Кланси бе забелязал вродената й поквара, зрееща като болест в зреещото й тяло. И беше отговорил на несъзнателния й повик. Рос го бе разбрал още от самото начало. Миналата нощ беше окончателното доказателство за това. Защото точно когато трябваше да се брани със зъби и нокти, тя се бе предала. Твърде много й бе харесало всичко.
Тя се опита да извърне главата си настрани, но косата й беше затисната под главата му и тя се принуди или да гледа право в брезентовия таван, или да го разбуди.
Нещо се бе случило с нея през изминалата нощ, когато Рос се бе раздвижил върху нея. Нещо странно и ужасно, срамно и прекрасно. Когато езикът му докосна и изпи жадно устата й…
Тя притвори очи. Когато той бе отместил ръцете си, тя, вместо да замахне към него, бе обгърнала плещите му и се бе наслаждавала на допира до голата му плът. Пръстите й се бяха забили в силните му мускули, за да го привлекат колкото могат по-дълбоко в нея. Бедрата й се бяха обвили плътно около неговите.
Тя изпита истинско разочарование, когато той се отдръпна от нея и заспа дълбок сън. Това, за което си бе мислила, че ще презира най-дълбоко, нейното тяло го бе обгърнало с топлина и бе съхранило спомена за него. Той щеше да я презира и ненавижда за това, което тя представляваше.
Не можа да сподави едно свое стенание и той се размърда до нея. Пробуждаше се постепенно, като раздвижваше крака и се протягаше. Ръката му около талията й се стегна, после се отпусна. Той си пое дълбоко дъх, после го изпусна в дълга, сподавена въздишка.
Лидия усети веднага мига, в който той отвори очи. Усети погледа му отстрани. Той остана неподвижен дълго, а сърцето й биеше лудо в гърдите. Накрая вдигна ръката от тялото й и седна на пода. Загледа я немигащо.
Усети да го сграбчва остър импулс, принуждение толкова силно, че тя с огромно усилие на волята се сдържа да не стане и да изглади бръчката между веждите му, да отметне назад падналия върху челото му кичур, да смекчи втвърдената му уста. Но не можеше. След изминалата нощ той повече нямаше да я желае. И тя остана неподвижна — единствени очите й го проследиха без всякаква следа от изражение, която да издаде бурята в душата й.
Наблюдаваше го как впива очи в гърдите й, останали оголени, защото не бе имала възможност да се раздвижи и да закопчее дрехата си. Сега ги закри засрамена с ръце.
От гърлото му се изтръгна звук, който можеше да е богохулно проклятие. Отведе поглед встрани, но очите му се забиха в полите, омотани до неузнаваемост около кръста й и бельото, събрано в смачкана, безформена купчина до краката й.
Той се опита с неловко движение и сковани ръце да намести златната материя. Ръцете й лежаха безволево. Когато забеляза посинелите й китки, гримаса изкриви устата му. Насили погледа си да срещне нейния, макар че това беше най-голямото усилие, което досега му се беше случвало да прави.
— Нараних ли те… — Глупав въпрос, Коулман, каза той на себе си. Виж я добре, човече, цялата е в синини и отоци. Той се поправи. — Боли ли те?
Тя поклати отрицателно глава, без да мига, без да навежда укорителния си поглед. Той се изправи на несигурните си крака, без да проговори повече дума. Закопча бричовете си, повдигна захвърлената си риза и излезе.
Лидия захлупи лице в ръцете си и заплака. Мина доста време, преди да успее да събере сили и да се заеме с обичайните си задължения. Изми цялото си тяло, без дори и да се разтревожи от кървавите следи по бедрата й. Изтърка се ожесточено, сякаш искаше да отстрани всички нечистотии от себе си. Безмилостно опъна назад косата си и я прибра с фиби плътно, сякаш скриваше някакъв символ на покварата.
Когато събра достатъчно кураж, за да пристъпи извън фургона, Рос седеше приведен до огъня, отпиващ от чашата си кафе, което сам си беше приготвил. Беше обръснат, но лицето му изглеждаше изпито.