Беше успяла да се освободи от бельото си и сега държеше твърдия, пулсиращ член в ръката си, като го направляваше. Устата му целуваше гърдите й неистово.
Той се намести върху нея и със силен тласък го изпрати дълбоко в нея. Тя се изопна в дъга, извика, но не след дълго се нагоди към тласъците му. На Буба не му хрумна да удължи удоволствието. Само след няколко секунди експлодира в нея, изпразвайки всичкото насъбрало се през последните няколко месеца желание.
— Проклет да си, Буба — изрече кипнала от гняв Присила. — Страшно бързо свърши.
Той не я чу, той не чуваше нищо в момента. Остана легнал с цялата си тежест върху нея, мислейки блажено, че това е най-хубавото нещо, което му се беше случило. Мислеше си, че само да изскочеше възможност, щеше да го направи отново и отново. Нямаше търпение да изтича и да се похвали на брат си.
Рос не обръщаше никакво внимание на околността, докато яздеше със Скаута. Мъжът беше мълчалив и затворен и напомняше много на самия Рос преди няколко години. Той не му допадаше, но се бе съгласил да го придружи, за да може да размишлява на спокойствие, и за да не се налага да гледа Лидия в очите, за да не си спомня предишната нощ и колко хубаво се бе чувствал, колко много я желаеше пак. Но само ако и тя го искаше. Иначе никога нямаше да го повтори.
Изнасилване. Господи! Беше извършил толкова много неща в живота си, от които можеше да се срамува, но никога не бе насилвал жена. Беше убивал мъже — и то много. Беше крал без всякакви угризения на съвестта. Беше унищожил толкова много собственост като последния вандал. Лъгал. Мамил. Но не можеше да си спомни и един момент, когато да е бил по-отвратен от себе си, отколкото сега.
— Имаш ли нещо против да лагеруваме тук? — запита го Скаута.
— Добре — съгласи се, като опъна поводите.
— Ще донеса вода, ако запалиш огъня. Нямаме кой знае какво за готвене. Ако свършиш тая работа, аз ще измия после съдовете.
Рос кимна, смъкна тежкото седло от гърба на Лъки и го пусна на земята. После спокойно, с отмерени движения, направи малкия лагер — нещо, което му се беше налагало да върши хиляди пъти, докато бягаше от закона. Разпределението на работата, издигането на подобие на колиба, проклинането на лошия късмет, плановете за следващия голям удар, скандалите между съратниците в престъплението, всичко това бяха все познати моменти. И през всичките тези години на непрекъснато мъкнене с най-големите отрепки и изчадия, той нито веднъж не беше насилил жена.
Бе побеснял от ревност, когато я видя с Хил, макар че здравият му разум се опитваше да му внуши, че дори и Лидия да беше поела инициативата, то честта на Хил никога не би му позволила да спи с чужда жена. Сутринта, преди да потеглят, Рос се бе опитал да позаглади малко работите и бе попитал Мозес за здравословното състояние на работодателя му, предлагайки да поеме някои от външните му задължения, за да има възможност да се грижи по-продължително за Уинстън. Уинстън му бе предал най-сърдечната си благодарност чрез Мозес.
Но при Лидия той не можеше да опита такъв подход. Срамуваше се от себе си. Не можеше да се изправи пред нея и да се извини като за някаква дребна простъпка. Каквато и да е била преди, сега беше негова съпруга. Тя му бе отказала, но това за него бе прозвучало повече от празен звук. Той бе искал да я притежава и го бе направил като скот.
Толкова хубаво и уютно се бе почувствал, пробуждайки се до нея. Но след това пред взора му изплува случката през нощта. Като видя синините и отоците по лактите и китките й, когато загръщаше беззащитните си гърди, като видя засъхналите следи от насилието по бедрата й смесени с кръв, той се отврати от себе си.
Не му бе минало през ум, че тя ще е толкова крехка и нежна, почти като девственица, след раждането на детето си. Прокле се, докато бъркаше тигана с фасула. А може и да я беше наранил така, че никога повече да не се съвземе. Пък и не би помолила никого за помощ.
— Мирише на хубаво — обади се Скаута, присядайки до огъня и наливайки си чашка кафе.
— Готово е, ако си гладен, си сипи.
Рос се облегна на едно дърво и се загледа в залеза. На тръгване я бе огледал крадешком. Нямаше много свеж вид, но пък и не беше измъчена. Дано да не я беше наранил твърде лошо.
Не беше чудно, че дори не го погледна, когато я бе заговорил. Беше търсил поне следа от опрощение в очите й. Беше готов да се вкопчи и в най-слабия й протест — в смисъл, че са женени едва от няколко седмици, за да говорят за развод. Но тя го бе изгледала мълчаливо в отговор с онези очи, които в зависимост от настроението й изглеждаха сияйни като слънцето, или твърди като камък. Презрението в очите й беше повече от очевидно.