За технологията и оръжията
Седемте сатрапии са в период на големи скокове в разбирателството. Мирът след Войната на Призмите и последвалото потискане на пиратството е позволил свободния приток на стоки и идеи из сатрапиите. Евтиното висококачествено желязо и стомана са достъпни във всяка сатрапия, което води до производството на висококачествени оръжия, издръжливи колелета за фургони и всичко останало. Въпреки че все още съществуват някои традиционни форми на оръжия като аташийската бич’хва или париращите парийски пръти, те вече се намират рядко, изработени от рог или втвърдено дърво. Луксинът често се използва за импровизирани оръжия, но склонността на повечето видове луксин да се разпадат след дълго излагане на светлина, както и оскъдният брой жълти притеглящи, които могат да правят плътно жълто (което не се разпада на светлина), означават, че металните оръжия преобладават сред обикновените войски.
Най-големите скокове са в подобрението на огнестрелните оръжия. В повечето случаи всеки мускет е производство на отделен ковач. Това означава, че всеки трябва да може да поправя сам огнестрелното си оръжие и че частите трябва да се изработват индивидуално. Дефектно чукче или запалител може да бъдат подменени с ново, но трябва да бъдат свалени и преработени в подходяща форма. Някои широкомащабни производства със стотици ковачи са се опитвали да се справят с този проблем в Рат, като ги изработват колкото може по-еднакви, но така произведените затвори обикновено са нискокачествени, заменят точност и издръжливост за заменяемост и лесен ремонт. Другаде, например в Илита, ковачите са тръгнали в другата посока, като изработват най-висококачествените индивидуални мускети на света. Наскоро са изобретили механизъм, който наричат „кремъчен затвор“. Вместо да се поставя бавно горящ фитил, за да възпламени барута в запалителното гнездо и след това в цевта на пушката, те са монтирали кремък, който остъргва фризен, за да хвърли искри. Този подход означава, че един мускет или пистолет е винаги готов за стрелба, без на войника да се налага първо да запалва фитил. На широкото му приложение пречи високата степен на пропусната стрелба — ако кремъкът не остърже фризена правилно или не хвърли искри съвършено, оръжието не стреля.
Дотук съчетанието на луксин с огнестрелни оръжия до голяма степен е неуспешно. Изхвърлянето на мускетни топчета жълт луксин е възможно, но наличието на твърде малко жълти притеглящи, способни да правят плътно жълто, го прави почти неприложимо. Мускетните топчета от син луксин често се пръскат от силата на барутния взрив. Един взривен снаряд, направен с напълване на топка жълт луксин с червен луксин (който трябва да пламне взривно от пръскането на жълтото, когато топката улучи целта), е демонстриран на Нукаба, но точният баланс между достатъчна дебелина на жълтото, за да не избухне вътре в дулото, и достатъчна тънкост, за да се пръсне, щом улучи целта, е толкова труден, че няколко ковачи са загинали при опит да го повторят. Това вероятно ще попречи на широкото му приложение.
Други експерименти несъмнено се провеждат из всичките Седем сатрапии и след като се въведат висококачествени, взаимозаменяеми и донякъде точни огнестрелни оръжия, стилът на воюване ще се промени завинаги. Засега един добре обучен стрелец с лък стреля по-далече, много по-бързо и по-точно.
1.
Гавин Гайл лежеше на гръб в тесния плъзгун — мъничък съд с ниски бордове. Легнал така, веднъж почти бе повярвал, че е едно цяло с морето. Сега небесният купол над него беше капак, а той — рак в котела с усилващата се горещина.
Два часа преди пладне тук, на южния край на Лазурното море, водите трябваше да са изумително синьо-зелени. Небето горе, безоблачно, трябваше да е прозрачен сапфир.
Ала той не можеше да го види. Откакто бе изгубил битката за Гаристън преди четири дни, наместо синьо виждаше сиво. Дори и толкова не можеше да види, ако не се съсредоточеше. Лишено от синева, морето приличаше на рядък сиво-зеленикав бульон.
Флотата му чакаше. Трудно е да се отпуснеш, когато хиляди хора чакат теб и само теб, но Гавин се нуждаеше от този малък покой.
Погледна към небесата, разпери ръце и пръстите му докоснаха вълните.
„Луцидоний, бил ли си наистина тук? Реален ли си бил изобщо? И с теб ли се случи това?“
Нещо изсъска във водата, звук като от лодка, цепеща през вълните.
Гавин се надигна. После седна.
На петдесет разтега зад него нещо изчезна под вълните, нещо толкова голямо, че надигна своя вълна. Можеше да е кит.