Гавин беше потресен. Преди няколко месеца щеше да убие наемния убиец без проблем. Този път обаче цветната му слепота едва не беше довела до смъртта и на него, и на Бялата. Погледна сивите светлини, греещи навсякъде из стаята. Не бяха сиви. Бяха сини и зелени. Бялата беше синьо-зелен бихром някога, тъй че явно беше поставила тук луксинови факли, та ако се случи нещо такова, да може мигновено да разполага със светлина и да притегли.
При по-неопитен убиец внезапният порой светлина сам по себе си би могъл да ѝ спечели няколко секунди. Не и при този. Но все едно, намесата на Гавин и черногвардейците беше свършила работа.
Зачуди се дали Бялата е добре. Не беше притегляла от години, а и не беше в добро здраве.
Изправи се тъкмо когато Карис влезе и се втурна към него. Сграбчи го толкова бурно, че едва не го събори. Той се съвзе и я притисна до себе си.
— Чух, че имало опит за покушение и че ти си намесен и… и ме уплаши до смърт, Гавин Гайл!
— Променила си си косата — изтърси той глупаво. Беше я избелила до руса след предишния ѝ тъмен тирейски цвят. Харесваше я руса.
— Харесваш я руса — каза тя.
— Той ми спаси живота — каза Бялата. И тръгна към тях. Тръгна, вместо да я бутат на инвалидния стол. Гавин не можа да види халото в очите ѝ, но видя, че вече не са мътни, а искрят. Отново приличаха на очи на притеглящ. И на бузите ѝ беше избил хубав червен цвят. Изглеждаше по-силна, по-млада, и все пак халото ѝ беше незасегнато. — Казват, че проговорил преди да умре. Казал: „Светлината не може да бъде окована.“ Знаеш ли какво означава това, Гавин?
— Означава, че имаме проблем — отвърна Гавин.
— Означава, че Орденът на Разбитото око съществува и е решил да се разкрие. А това означава, че имаме проблем. Орденът се е надигнал. Искат война. Сега върви. Знам, че имаш други неща наум за тази нощ, а мен ме чакат всичките тия часове с разказване на версията ми, даване на заповеди, отговаряне на въпроси. Ще се справя с всичко това. А ти… — Махна към Карис. — Ти се справи с всичко онова. — И му намигна!
— Благодаря ти — каза Гавин. Може би се беше изчервил малко.
— Не, Гавин, аз ти благодаря — каза Бялата. — Наистина ти благодаря.
Разбира се, не беше толкова лесно и просто да се върне в стаята си. Стаята трябваше да се претърси — и Гавин затаи дъх, докато претърсваха килера, — а след това трябваше да се постави охрана. Марисия седеше на малкото си робско столче все едно се опитваше да стане невидима за Карис, но не искаше да напусне, преди да я освободят, за да не би Гавин да има нужда от нещо. Гавин категорично отказа в стаята с него да остане черногвардеец.
— Карис е тук. Тя е черногвардеец. — Докато спореха, погледна Марисия и леко ѝ махна с ръка. Тя сведе глава с благодарност и се измъкна безшумно през вратата.
— Мм, допускаме, че тя ще е… ангажирана, лорд Призма — каза сухо стражеви капитан Острието. Какво, Железни ли ги беше учил на това поведение? — Някой нападна Бялата, като се изкатери до балкона ѝ. Няма да ви оставим в опасност.
Накрая поставиха двама черногвардейци на балкона и дръпнаха завеса. На двамата мъже им дадоха тежки вълнени наметала и шапки и им казаха да не влизат вътре, докато Гавин не драсне на стъклото — ако драсне на стъклото. Други застанаха на пост пред определено незаглушаващата звука врата.
Да искат да те убият наистина беше доста досадно.
— Как си? — попита Карис, след като затвори вратата.
Гавин едва я чу. Възползва се от възможността да я погледне, да я погледне истински за първи път. Сякаш го беше нямало цяла вечност. Не го беше забелязал преди малко, но тя все още пристъпваше предпазливо. Черните петна и отоците бяха спаднали, макар и не напълно. Карис се изцеряваше бързо.
— Очите ти се изцеряват добре, но останалото как е? — попита той.
— Очите ми? Приличам на енот! — Сбръчка лице като гризач и заиздава пискливи звуци, които според Гавин сигурно трябваше да наподобяват енот.
— Направи го пак — рече той.
Тя се засмя смутено и той също се засмя.
— Ти си най-хубавото проклето енотче, което съм виждал.
— О, Гавин Златноезичния — подразни го тя. — С такова красноречие ще очароваш и моята… О, виж. — И с помощта на някаква женска магия, без видимо да използва ръцете си, долните ѝ дрехи се плъзнаха надолу по краката ѝ. Тя ги изрита с едно хм настрани и му се ухили самодоволно. Определено изглеждаше страхотно.
Устата на Гавин пресъхна. Карис разтвори халата си и го остави да се плъзне надолу от раменете ѝ, а после да се струпа на пода, и пристъпи към него. Долната ѝ риза бе от коприна, плътно прилепнала по извивките на тялото ѝ. И едва покриваше бедрата ѝ.