На вратата се почука отново.
— Лорд Призма! Спектърът се събира спешно и желаят да говорят с вас. Лорд Призма?
— Дазен — каза внезапно Карис. — Каквото и да се случи, обичам те. — Имаше нещо сурово в гласа ѝ, сякаш едва се владееше.
Озари го внезапна интуиция.
— Карис, за какво говориш? Какво става?
— Аз просто…
— Какво ти каза Третото око?
Мълчание. Беше улучил. Усещаше го.
Карис понечи да стане, но Гавин я сграбчи за ръката.
— Карис, моля те…
Тя го погледна, после извърна очи.
— Ще ти кажа, но няма да ти кажа нищо друго, каквото и да кажеш, разбрано?
— Разбрано — отвърна Гавин. Знаеше каква може да е Карис, когато се заинати.
— Тя увърташе, разбира се, каза, че не вижда всичко съвършено…
— Третото око с нейните грешки ли? Да, запознат съм с…
— Тя ми каза кога ще умреш — въздъхна Карис. После стана и метна халата на раменете си. — Хайде, размърдай се, любими, чака ни дълъг ден.
Усмихна се, но усмивката така и не докосна очите ѝ.
105.
— Примамих те тук по лъжлив повод — каза Андрос Гайл, щом Кип влезе в тъмната каюта. Червения беше взел капитанската каюта, разбира се, и макар да беше сложил завеси на прозорците, съвсем не беше толкова катранено тъмно като в собствените му покои в Хромария. Кип беше забравил да попие свръхвиолетова светлина, преди да влезе, тъй че оставаше на милостта на смътната светлина и на ушите си. Но лукслорд Гайл изглеждаше в необичайно добро настроение, а това накара Кип да е бдителен. — Не искам да играя с теб. Искам да се извиня — каза Андрос.
Кип си спомни за очилата, които носеше, и си сложи подчервените. Не помогна чак толкова.
— За какво? — попита той. Можеше да се сети за десетина причини старото чудовище да трябва да му се извини, но не можеше да си представи, че би се извинил за която и да е от тях.
— Затова, че се опитах да уредя да те убият.
— Какво? — попита Кип.
— Повярвай ми, мислех, че ти ми дължиш извинение, че отказа да умреш. Но ето, че аз ти се извинявам.
— Ще трябва да се постараеш повече — каза Кип.
Очертан на фона на смътната светлина, прозираща под едната завеса, и блеснал в подчервено, Андрос Гайл се напрегна, ръцете му се свиха в юмруци.
— Не забравяй какво си, момченце! — Отпусна юмруци. — Едва-що беше дошъл в Хромария и синът ми едва те познаваше. Ако беше изхвърчал от балкона и беше умрял, щеше да е много кратък скандал, раздухан случайно, подновен пет-шест месеца по-късно, когато щях да съм намерил ново доказателство, че жената, претендираща да ти е майка, е признала, че лъже, след като е взела пари от съперничеща фамилия, за да опетни Гавин. И всичко щеше да бъде забравено. Щеше да си просто поредната атака срещу фамилия, която е устояла на хиляда атаки, глупав опит да бъде опетнен един велик дом.
— Наставница Хелел? Ти ли прати онази дебелана, която се опита да ме хвърли от кулата? — попита Кип. Андрос продължаваше да говори, но Кип все още не можеше да възприеме чутото в началото.
— Така ли се казваше? А, и да добавя — аз платих на онези идиоти в тренировъчния ти клас за Черната гвардия да те блокират. Не успяха, нали? Все едно, съжалявам.
— Съжаляваш? — попита Кип невярващо. Сякаш това беше достатъчно?
Видя как една вежда се повдигна над една от големите лещи, сякаш старецът се чудеше колко глупаво е това дебело момче пред него. Андрос Гайл вдигна пръст.
— Искам да го знаеш, Кип! Не съм се извинявал на никого от двайсет години.
— Поласкан съм.
Старият мъж предпочете да пренебрегне сарказма му.
— Добре, ако това вече е зад нас, може би ще ти е приятно да поиграем на Девет крале?
— Какво?! Не! Ти се опита да ме убиеш! Не можеш да… не можеш просто да се опитваш да убиваш хора, защото са неудобни.
Главата на Андрос Гайл се кривна като на куче — явно не можеше да разбере това толкова странно момче.
— Реалността е друга.
Но Кип усети как светът посивя.
— Всичко това е параван. Отвличане. Ти уби Лусия — каза той. Видя я отново в ума си. Видя лицето ѝ, плувнало в кръв, шията ѝ, разкъсана от куршума, бликащата кръв, кръв, кръв. Потръпна.
— Коя? — попита Андрос.
— Момичето от черногвардейския ми клас.
— За какво говориш? — попита Андрос.
Кип се разколеба.
— Някой се опита да ме застреля на тренировката. Вместо мен убиха нея.
Старецът поклати глава, сякаш Кип беше пълен тъпак.