— И какво? Просто ще ни оставиш? Какво ще правиш с Кип? Той е свястно момче, но е наранен и мисля, че ти си единственото, което го крепи. Ако разбере, че не си този, който казваш, че си, ще се разстрои. Не може да се предвиди в какво би се превърнал. Не причинявай това на душата си, Гавин. Не го причинявай на света. Последното, което им трябва на Седемте сатрапии, е още един млад полихром Гайл, полудял от ярост и скръб. А аз? Какво да правя аз? Къде да оставя всички тези хора?
— Корван, Корван, Корван. Имам план. — Донякъде.
— Някак си се боях точно от това, приятелю. — Мачтата се люшна силно и Корван погледна към палубата долу и преглътна. — Предполагам, че не включва лесен начин да сляза долу, нали?
6.
Железни погледна писмото в ръката си и се намръщи. Обикновено мръщенето му пред Гавин бе само нервно потрепване на веждите, но този път лицето му се изкриви все едно че ядеше мръвка, опушена в дървотров.
— Искате от мен да занеса заповеди. До Бялата.
Гавин го беше повикал в спалната си каюта.
— Свързани със сина ми. Да.
Като Призма, Гавин нямаше никаква власт над Бялата, но тя трябваше да внимава да не го обиди. И двамата трябваше добре да подбират битките помежду си. Той смяташе, че тя няма да избере тази.
— Искате Кип да стане черногвардеец. — Железни успя да го каже спокойно. Беше командирът на Черната гвардия и формално само той решаваше кой да бъде включен в нея. — Лорд Призма, мъча се да намеря откъде да започна да ви обяснявам колко погрешно и пагубно може да се окаже това.
Навън беше слънчев ден, но лъскавото тъмно дърво на каютата попиваше светлината, караше Гавин да се съсредоточи, за да може да вижда изражението на командира.
— Надявам се, знаеш, че те уважавам, и то много.
Леко трепване на веждите. Неверие. Всъщност беше вярно, но Гавин си знаеше, че не е дал на Железни много основания да го повярва.
Гавин продължи:
— Но се намираме в положение, което изисква бързи действия. Бежанци. Огорчени сатрапи. Изгубен град. Бунт. Загря ли?
Лицето на Железни се вкамени.
Гавин трябваше да го направи по-добре. Казваш на човека, че го уважаваш, а след това се държиш с него като с идиот!
— Командире. Колко черногвардейци изгуби при Гаристън?
— Петдесет и двама. Плюс дванайсет ранени. Четиринайсет толкова близо до скъсване на халото, че ще се наложи да ги подменим.
Гавин помълча достатъчно дълго, за да изрази почит към загубата. Вече беше научил броя, разбира се. Знаеше лицата и имената на мъртвите. Черната гвардия беше личната гвардия на Призмата, но все пак не под неговата власт. Доста тънка разлика.
— Моля за извинение, че говоря толкова безцеремонно, но този брой трябва да се запълни.
— Три години най-малко, а качеството на Черната гвардия като цяло няма да се възстанови за още десет или повече. Ще трябва да повиша хора, които не са достатъчно подготвени. Няма да могат да обучават и подчинените си. Разбирате ли какво ни причиниха вашите действия? Убиха едно поколение и забавиха още две. Ще оставя Черната гвардия сянка на онова, което беше, когато я поех. — Железни продължаваше да говори спокойно, но гневът под спокойствието беше непогрешим. Нетипично за Железни.
Гавин не отвърна нищо. Това беше адът на водачеството: да видиш един човек като индивид, с надежди, семейство, любими хора, предпочитани храни, по-бодър сутринта или през нощта, падащ си по люти чушлета, танцуващи момичета и мръсни песни. И след час да го видиш като бройка и да си готов да го пожертваш. Онези трийсет и осем мъртви мъже и четиринайсет жени бяха спасили десетки хиляди хора и почти бяха спасили града. Гавин ги беше поставил на място, където знаеше, че може да загинат — и те бяха загинали. Щеше да го направи отново. Издържа погледа на Железни.
— Лорд Призма — каза командирът. Никакво разкаяние нямаше в гласа му, но Гавин не изискваше сляпо подчинение. А просто подчинение.
Погледна нагоре към откритото пространство над мертеците между спалната му каюта и следващата.
— Черната гвардия има нужда от новобранци. Есенният клас вероятно все още не е започнал и Кип е идеален. Видя го да притегля.
— Изисква твърде голямо физическо натоварване. Седем седмици адски тренировки и бой в края на всяка, за да се пресеят кандидатите. От четирийсет и девет до най-добрите седем. Изобщо няма да се справи, дори да не си беше изгорил ръката. Ако поотслабне, може би след година или…