Плъзнаха се по тихите води, без да вдигнат шум. Кип видя напред корабите — смътните им очертания бавно се уголемяваха. Все още не беше съмнало, но разположението на корабите му се стори странно. Знаеха, че армията на Цветния принц е завзела батареята от другата страна на Руишки нос, разбира се. С онези оръдия и оръдията във форта на Руишки нос аташийското огнево поле покриваше почти целия вход към залива на Ру. Разбира се, Цветния принц вече държеше форта на Руишки нос… но не знаеше, че Гавин знае това. Но щом беше завладял форта на Руишки нос, щеше да изглежда по-добра стратегия да подсили отбраната тук, за да принуди корабите на Хромария да поемат покрай другия бряг, откъдето пък щяха да ги обстрелят отблизо.
Но не. Центърът на бойната линия на принца беше слаб. Имаше много кораби, но бяха каравели, коки и наоси, малки съдове. По-бързи, по-подвижни, да, но с малко оръдия. Дали принцът просто не опитваше да ги примами в капана и да не разкрие, че държи укреплението на северната страна?
Това трябваше да е.
Каквато и покваряваща сила да имаше зеленото, все още не се проявяваше. Кип предположи, че това трябва да има нещо общо с липсата на светлина. След разсъмване със сигурност щеше да е другояче.
Подминаха първите кораби и чуха звъна на алармените камбани едва след като ги оставиха далече назад. Над морето лумна луксинов блясък и ги огря. Последваха гърмежи на мускети и оръдия, но със скоростта, с която плаваха, вече бяха в безопасност. Кип видя как една от свръхвиолетовите на плъзгуна проследи посоката на блясъка. Отне ѝ няколко секунди поради подскачането на плъзгуна по вълните, но накрая свръхвиолетовият лъч, който изстреля, улучи светлината и я изгаси и отново бяха в тъмнина. Другите два плъзгуна преминаха невидими в тъмното.
Когато хоризонтът на изток просветна, тръгнаха по-бързо и подминаха още кораби, твърде бързо, за да могат да стрелят точно по тях. Щом слънцето се появи, Кип зърна за първи път великата пирамида на Ру — издигаше се червена в утрото.
Но не се виждаше никакъв зелен шпил. Плъзгуните се разтеглиха във фронт, докато навлизаха в залива. Далечното ехо на започващата битка отекна на левги зад тях. И все още никакъв храм, никакъв шпил… а Кип започваше да усеща как го притеглят неспокойните енергии на зеленото.
След това целият град се открои пред очите им. Кип видя селата извън крепостните стени — все още пушеха, след като бяха опожарени предния ден. Основата на огромната стъпаловидна пирамида бяха блокове от крайбрежната скала. Макар и построена от местния червеникав камък, пирамидата беше варосана, освен големите червени ивици, боядисани на зигзаг нагоре по всяка от четирите ѝ страни и покрити със зеленина. На върха бе поставено гигантско извито огледало. Явно създателите на Хилядата звезди на Хромария бяха откраднали идеята от Великата пирамида. Зад града на хиляда стъпки височина се издигаха Червените стръмнини. От селищата, разположени доскоро по тях, се вдигаше пушек. Кип видя един требушет, който бомбардираше града от височините.
Трябваше да е трудно да се качат катапулти на стръмнините или да се намерят материали, с които да се построят на място, но нямаше как да се спрат, щом бяха направени горе. А щом Кървавите халати бяха успели да вдигнат там един, със сигурност щяха да поставят още. Нямаше никаква защита срещу това.
Требушетът изстреля нов заряд. Според Кип стрелбата беше безразборна. От толкова голямо разстояние можеше да им отнеме дни, докато поразят стената… но дни на сипеща се смърт над един град означаваха дни на ужас за хората вътре.
Стените на града все още изглеждаха цели, макар че цялото крайбрежие гореше и корпуси на изгорели кораби стърчаха затънали в плитчините навсякъде. Изглежда, наетите от Цветния принц пирати бяха свършили добра работа.
Но Гавин явно не се интересуваше за града точно сега. Извиха в широка дъга, след като видяха, че армията го е обкръжила изцяло и е завладяла всички селища около него.
— Зелени, някой усеща ли го вече? — попита Гавин. Слънцето вече се беше издигнало над хоризонта. От брега трещяха мускети, прицелени към тях, но те бяха на триста разтега извън обхвата им.
— Между другото, тук се усеща по-слабо, отколкото извън… — почна един от мъжете.
— По дяволите! — изруга Гавин, преди мъжът да е довършил. — Разбира се! „Повечето пъти!“, така каза тя. Повечето пъти. — Обърна рязко плъзгуна назад към открито море. Карис подаде ръчни сигнали на другия плъзгун.