Нямаше много за гледане освен вълните и скалата, издигаща се все по-огромна пред тях. Днес тук щяха да умрат хора и Тея не можеше да се отърве от предчувствието, че тя ще е една от тях.
Похождаха право към Руишки нос. Носът беше петстотин стъпки висок, само с кози пътеки нагоре по стръмния скат. Сигурно ги охраняваха и дори само един сигнал за тревога щеше да е достатъчен, за да бъде обречена на провал цялата атака.
Но командир Железни, изглежда, знаеше точно какво прави. Обърна ги на север и подходи към брега, след това обратно на юг, само на няколко стъпки от скалите. Докара ги до една голяма канара, приклекна и другите се струпаха около него.
— На двеста разтега оттук има кей, зад онези скали. Охраняван. Ще ви докарам до място на петдесет разтега от него. Привен, Сухаря, Котурната, вие сте най-добрите стрелци. Изпънете лъковете си. Ще се качите нагоре по скалата и стреляте от там. Тея, можеш ли да видиш дали стражите носят ризници под наметалата си от четирийсет разтега?
Тя кимна.
— Бих могла, но точно сега нямам достатъчно парил, за да…
— Това ще го оправим — каза той и махна на една черногвардейка.
Железни продължи да дава заповеди на другите, а жената извади малка магнезиева факла, подкани Тея да седне на палубата и покри главата ѝ с няколко наметала.
— Ще гори десет секунди. Ако ти трябва втора факла, кажи.
Да си сложиш тъмни очила и след това да използваш магнезиева факла бе някак странно, но от краткото време, прекарано с магистър Мартаенс, Тея знаеше, че не може да гледа пряко магическа факла, тъй че се присви и я драсна. Мъничката факла гореше превъзходно, нажежена до бяло. Тея лесно се изпълни с парил още първите секунди, но трябваше да изчака, докато факлата догори. Знаеше, че такова нещо струва цяло състояние, и изглеждаше напразно хабене.
После осъзна, че животът на петнайсет души зависи от тази малка факла. Може би не беше напразно все пак.
Щом факличката догоря, Тея смъкна наметалата. Нажеженият до бяло магнезиев пламък бе заслепил напълно нощното ѝ виждане. За миг си помисли дали да не накара очите си да се отпуснат, но може би превъзмогването на телесните ѝ защити не беше най-доброто решение.
Черногвардейците бяха измъкнали гребла и бавно подкараха плъзгуна напред. Стигнаха до скалната издатина, която трябваше да осигурява защита от морето за кея зад нея. Вълните, макар и в това спокойно утро, бяха такива, че черногвардейците с мъка задържаха съда на място. С тези вълни и заради височината на добрите за прихващане издатини, се наложи да помогнат на Тея да се качи на скалата. Тримата стрелци бяха по-високи от нея, дори и Котурната, който си беше спечелил прякора от това, че носеше обувки с дебели подметки, за да компенсират дребния му ръст. Всички продължиха пъргаво нагоре.
Тея запълзя нагоре към върха на скалата… и само шумоленето на кожа по камък я предупреди. Озова се зяпнала в ботуш на по-малко от педя от очите ѝ. Пазач.
Пазачът беше толкова изненадан, че намира тук някакво малко момиченце, че дори не повиши глас.
— Ей, какво правиш…
Главата му се отметна, щом една стрела прониза окото му и изби шлема.
Привен скочи под тялото на мъжа още докато той падаше и улови и шлема, преди да е издрънчал по скалите. Издъхващият мъж падна върху черногвардееца без никакъв шум.
Котурната пристъпи към двамата, приклекна и заби ножа си в основата на черепа на пазача. Гърченето спря моментално. Котурната извърна равнодушния си поглед към Тея и мълчаливо ѝ даде знак да се залавя за работа. Все още стъписана, тя се надигна и погледна.
На кея стояха трима войници и си бърбореха. И тримата имаха лъкове, но не бяха изпънати.
„Мъртви са и дори не го знаят все още.“
Кеят беше само петнайсет разтега дълъг и за него бяха вързани две малки лодки: полюшваха се сред вълните и скърцаха, щом подскочеха и се удряха в дървото на кея.
Тея изстреля лъч парил и видя, че и тримата са с ризници и шлемове.
— Всички са с риз…
Над нея звънна тетивата на лък. Тя се извърна и видя, че Привен изважда плавно друга стрела от колчана си. Гледаше по-надалече надясно. Тея толкова се беше съсредоточила върху кея, че дори не беше забелязала, че там има малка колиба за стражите. И двама души там бяха паднали — пред очите на мъжете на кея.