Тя потръпна и се огледа. Тъй като наблизо не се виждаше материал за подпалки, се отправи към дърветата, изпитвайки облекчение, че има да върши нещо полезно и няма да мисли за нищо друго.
Междувременно слънцето слезе към хоризонта. Горящите отломки бяха отстъпили място на няколко лагерни огъня, стъкнати от нападали клони, шума и сухи палмови листа, които Фейт, Саид и организираните от него хора бяха събрали. Фейт гледаше излитащите искри от пирамидално подредените горящи купчини и протягаше ръцете и раменете си, които я боляха от тежкия физически труд през деня. Хубаво беше така да си починеш пред топлината на огъня. След залез-слънце въздухът застудя, а хладният бриз откъм морето галеше изгорялото й от слънцето лице и си играеше с фините коси край слепоочията й. Тя изведнъж усети силната болка в крака си и погледна надолу. Откакто бе излязла на брега, бе толкова заета, че почти бе забравила за раната на крака си. Но сега раната напомняше за себе си, като разхождаше нагоре и надолу по глезена й огнените си пръсти.
Тя седна на пясъка и протегна крака си напред. Последните остатъци от чорапите й отдавна бяха паднали от краката й, така че кожата беше останала съвсем незащитена. Наведе се напред и присви очи на бледата светлина, за да разгледа раната. Беше спряла да кърви преди малко и за миг Фейт помисли, че вече се образува коричка. Но после разбра, че това всъщност е слой пясък и мръсотия. Попипа я внимателно с пръсти, но после реши, че това може би е неразумно — пръстите й бяха твърде мръсни. Изправи се и отиде до водата. Щом потопи крака в морето, солта подлюти всяка драскотина и раничка по краката й и я заболя още повече. Наведе се да измие ръцете си колкото е възможно по-старателно, а после хвана един относително чист край на полата, за да избърше мръсотията от главната рана — тя покърви още малко, но когато се отправи обратно по пясъка, Фейт веднага почувства облекчение.
Когато излизаше от водата, видя Джак малко по-надолу на плажа. Поколеба се дали да го занимава с незначителната си рана, той трябваше да помага на много по-сериозно ранени и пострадали хора. „Дръж на себе си, сладурче, ти си точно толкова важна, колкото и всеки друг“, чу тя гласа на сестра си. Пое дълбоко въздух и се насочи към доктора.
Джак се бе навел над един човек, който лежеше неподвижно на пясъка с голямо парче шрапнел в корема. Високата скулеста жена, която Фейт бе видяла в джунглата веднага след катастрофата, също беше тук. Вълнистата й коса сега беше опъната назад в тежка плитка. Тя напрегнато наблюдаваше какво прави Джак. Понеже си спомни странното поведение на жената и внезапното й изчезване, Фейт почти се разколеба дали да го заговори. Но точно тогава Джак вдигна очи и я забеляза:
— Здрасти. Добре ли си? Имаш ли нужда от нещо?
— Май не е важно — каза Фейт. — Само кракът ми…
Джак се приближи до нея и застана на колене, за да огледа раната.
— Здравата си се порязала тук. Но раната изглежда доста чиста, ти ли я проми?
Фейт кимна:
— Току-що. В океана.
— Хубаво. Ако можеш да си намериш малко прясна вода, може и с нея да се промие. Онова, голямото момче — как му беше името, Хърли ли беше, той събираше водата, мисля. Слава Богу, няма нужда да се шие.
Фейт видя, че при последните си думи той погледна към онази жена и през лицето му премина сянка на усмивка. Жената отвърна на усмивката му и Фейт се почувства неудобно, сякаш бе извън играта. Те да не би да се забавляваха с нея?
— Добре — каза тя неуверено. — Просто исках да ви питам. Нали разбирате, след като разбрах, че сте лекар, това е всичко.
Отново се почувства глупаво дори и след като каза това, особено като погледна към човека, който лежеше в безсъзнание на две крачки от нея. От грозната му рана се процеждаше кръв и плътта около шрапнела изглеждаше черна и корава. Дишането му беше неравномерно и едва уловимо, а лицето му — съвсем бледо. Тя се извърна и потръпна.
— Извинете, че ви попречих — каза на Джак и се обърна.
— Не си ми попречила — усмивката му излъчваше умора, но бе искрена. — И, ей, ако намериш някакъв спирт, няма да навреди да си полееш раната с него. После я пази колкото може по-чиста и ако видиш, че почва да се инфектира, ми кажи, нали?
— Добре. Благодаря.
Беше твърде уморена, за да тръгне да търси спирт точно сега. Освен това, откакто проми раната, болката беше понамаляла. Все пак реши, че поне може да потърси Хърли и да го помоли за още вода. Не й отне много време. Той вървеше през една широка част на плажа и крепеше поднос с опаковани във фолио пакети. Когато чу молбата й, посочи с глава към едно място близо до главния корпус.