„Може би Оскар прилича малко на Гейли в това отношение, каза си Фейт меланхолично. И за нея не съществуваха непознати“.
— Та-даам! Ето че пристигнахме! Хайде да започваме купона!
Един слаб, около петдесетгодишен мъж с хваната на дълга кафява опашка коса и голяма сива брада изскочи от края на тунела и разтвори театрално ръце. Викаха му просто Мо — явно никой от тези хора не използваше повече от едно име, поне доколкото на Фейт й бе известно. Бе облечен като предшественик на хипитата, макар че говореше по-скоро като особено циничен гангстер.
Човекът Х се движеше малко по-бавно, като буташе пред себе си чанта на колела, твърде обемиста за ръчен багаж. Както обикновено, той си мълчеше, а щом се присъедини към групата, очите му започнаха да се местят внимателно от лице на лице.
Фейт се насили и се усмихна уморено, докато останалите весело обсъждаха полета и предстоящото приключение. През мъглата на умората си тя започна да се пита дали ще се наложи с Оскар да прекарат цялото време в компанията на новите си „приятели“.
След малко усети, че разговорът се бе съсредоточил върху Арельо. Тя се чувстваше много неудобно всеки път, щом се подхванеше тази тема, а това ставаше доста често. В момента явно се занимаваха да му измислят обидни прозвища, за да го наричат с тях по време на пресконференцията.
— Как ви звучи Изтребител на планетата? — попита Руни, чийто силен глас привлече веднага няколко любопитни погледа.
Младши се засмя кратко, при което двойната му брадичка се затресе. Той отговори нещо на Руни, но, както обикновено, гласът му беше толкова тих и бърз, че Фейт не можа да чуе нищо.
— Добре е, пич — Мо се ухили и плесна длан в неговата.
— Или чакайте, имам по-добро предложение — обади се възбудено Руни. — Обезпаразителят на джунглата.
Оскар се изсмя:
— Харесва ми. А какво ще кажете за Бавноразвиващия се?
Най-накрая човекът Х се обади:
— Предпочитам Убиец — каза той със спокойния си овладян глас. — Ясно и точно.
— Викайте му, както си щете — заяви Мо. — Лично аз му викам…
Фейт изтръпна, като чу поредицата цинични псувни, които възрастният им спътник занарежда по адрес на Арельо и които биха накарали всеки рап изпълнител да се изчерви. Бе поразена от омразата, която спътниците й хранеха към Арельо. Толкова ли лошо беше това, което бе направил?
Може би да, помисли си, като си спомни отново за беззащитните змии, които щяха да изгубят единствения си дом заради него. Но все пак той беше просто човек…
— Добре, стига сме се мотали — каза Руни, силно плесна с ръце и се насочи към изхода. — Хайде да вървим да търсим нашата кола.
Фейт почувства изненада и облекчение, щом видя жената с табела с надпис „Спонсорирани от МАЖ“. Не знаеше точно каква очакваше да бъде представителката на домакините им, но със сигурност не изглеждаше като тази приятна жена на средна възраст с бръчици от смях около очите и късо подстригана руса коса. С този интелигентен поглед и спортните дрехи не по последна мода тя лесно би могла да мине за преподавател в биологическия факултет на нейния университет.
— Здравейте, всички — каза дружелюбно жената и тръгна към тях, за да ги посрещне. Имаше очарователен глас със силен австралийски акцент. — Нека позная — вие сте агитката на еколозите, които търся.
Фейт бе леко смутена. Наистина ли се отличаваха толкова добре в тълпата?
— Ти сигурно си Фейт? — Жената топло й се усмихна. — Аз съм Тами. Добре дошла в Оз, скъпа.
Фейт й отвърна със срамежлива усмивка, изненадана, че жената знае името й.
— Приятно ми е — каза Фейт. — Благодаря, че дойдохте да ни вземете.
Тръгнаха начело с Тами да си вземат багажа от самолета, а после отидоха при микробуса, който трябваше да ги откара в хотела. Фейт и Оскар се озоваха на задната седалка.
Когото микробусът излезе от паркинга, Оскар преметна ръка през рамото й.
— Не е ли страхотно, бейби? — прошепна й той, а дъхът му погъделичка ухото й. — Това ще бъде най-прекрасната седмица в живота ни.
Това също помогна на Фейт да се почувства по-добре. Беше почнала да се чуди дали вече не бе забравил за нейното присъствие.
— Аха — съгласи се тихичко тя, като най-накрая почваше да вярва, че може би е прав.
— Най-сетне лично ще се запознаеш с всичките ония отровни змии — прошепна той мечтателно и я притисна силно до себе си. — Ще осъществиш детската си мечта. И двамата ще можем да променим света. Да го променим истински. Това пътуване ще промени живота ни, ще видиш…