7
— Хей, лейди, да си виждала едно куче някъде тук?
Фейт вдигна поглед от малкия сигнален огън — тлеещ и гаснещ, — който се опитваше да разпали с пръчка. Примижа на силната утринна светлина и видя насреща си момче на девет — десет години. Беше го забелязала още предния ден — единственото дете сред оцелелите от катастрофата. Когато го видя за пръв път, се притесни за него, но скоро за свое облекчение разбра, че за него се грижи един приятен човек, явно баща му.
В този момент бащата не се виждаше наоколо. Фейт се усмихна на момчето:
— Съжалявам, не съм виждала куче. Но ако видя, ще ти кажа. Между другото казвам се Фейт. А ти?
— Уолт. А кучето ми се казва Винсънт — момчето повдигна червения пластмасов нашийник, който стискаше в ръка. — Той беше в самолета, нали разбирате, в отделението за багажа. Но не мога да го намеря. Жълт лабрадор, ей толкова голям… — с ръце й показа горе-долу размерите на лабрадора.
— Съжалявам. Сигурна съм, че скоро ще се появи.
Щом думите изскочиха от устата й, нещо я бодна.
Защо го каза? Винсънт надали щеше да се появи скоро. Или когато и да било. Като дете тя ненавиждаше, когато добронамерените възрастни я лъжеха за важни неща, като живота и смъртта. А после ненавиждаше, когато някой — обикновено Гейли — й излагаше голите студени факти…
Усети, че Уолт отново казва нещо, и се откъсна от собствените си мисли.
— Съжалявам, какво каза?
Уолт вдигна рамене и запремества каишката си от ръка в ръка.
— Казвам, че Винсънт можеше да помогне на онези хора да намерят пилотската кабина. Те тръгнаха да я търсят. Тръгнаха преди малко.
— Кои тръгнаха? Искаш да кажеш, че някой е тръгнал да търси останалата част от самолета? — Фейт хвърли поглед към близките останки от самолета, които изглеждаха някак още по-трагично на фона на веселата утринна светлина.
— Точно това казвам и аз де — този път думите на Уолт прозвучаха малко нетърпеливо. — Чарли отиде, и онази жена Кейт отиде, и докторът, не го знам как се казва, и той.
— Имаш предвид Джак?
Фейт не беше сигурна кои точно бяха Чарли и Кейт. Знаеше имената само на шепа оцелели, но новината, че Джак е тръгнал да търси още останки от самолета, някак я притесни. След онова, което бяха чули предната вечер, не беше ли малко неразумно единственият лекар, който бе с тях, да тръгне да скита из джунглата? Ами ако не се върне? Какво ще правят с мъжа, чийто крак бе останал без половината кожа и месо, или с Клер, която бе в силно напреднала бременност, или с мъжа в безсъзнание и с шрапнел в корема? Или с когото и да било от няколкото крайно нуждаещи се от лекарска помощ и грижи?
— Мда, точно Джак — Уолт видимо губеше интерес към разговора. — Ами добре, аз тогава продължавам да търся Винсънт.
Фейт почти не забеляза как момчето си тръгна. Тя чу шум — ниско гръмотевично ръмжене — на истинска гръмотевица, не като мистериозните трясъци и гърмежи, които ехтяха снощи из джунглата, а гръмотевица, която се задаваше от океана към брега. Погледна натам и видя тежки плътни облаци, които се събираха точно над хоризонта. Морският бриз се усили и блъсна облаците към плажа.
Дъждът се спусна като завеса, сякаш някой рязко бе отвъртял някакъв кран. По целия плаж хората взеха да пищят и да се щурат, търсейки подслон под останките на самолета или някъде другаде.
— Фейт! Насам!
Тя се обърна и примига през едрите капки, които се лееха по лицето й, и най-сетне съзря Джордж, който й махаше изпод един голям надвиснал къс ламарина. Заслони очи с ръце и изтича при него. Тъкмо когато стигна, го чу как пуфти и ругае под нос.
— Какво има — попита тя, останала без дъх.
Джордж бе вперил поглед през плажа към дърветата.
— Само това липсваше — измърмори той.
Сърцето на Фейт прескочи един удар. Тя проследи погледа му и видя, че дърветата отново се люлеят — и се огъват. Тайнствените звуци прогърмяха пак. Фейт помисли за Джак и за другите, които скитаха някъде там, и потрепери от ужас.
— Какво е това място? — прошепна тя, но толкова тихо, че думите й се изгубиха в шума на падащия дъжд.
Не беше сигурна колко време стоя там, гледайки към джунглата, даже след като звуците стихнаха. Но изведнъж дъждът отслабна и после спря също така внезапно, както беше почнал.