За няколко минути и последните облаци се изтъркаляха отвъд хоризонта и оставиха след себе си прохладен слънчев ден. Яркото слънце бързо стопли влажния въздух и локвите по плажа взеха бързо да се изпаряват.
Фейт изстиска водата от блузата си и се огледа по плажа, за да реши с какво да се заеме. Хората се мотаеха наоколо, повечето по двама или по трима. Изключение правеше един гологлав мъж на средна възраст, който седеше на прибоя и гледаше към морето. Виждала го беше още един-два пъти преди това, защото винаги беше сам, малко встрани от групата, точно като нея.
Тя го остави на самотното му съзерцание и пое по брега. Две млади жени вървяха и си говореха. Един човек бързаше с някакъв куфар в ръка. Саид добавяше дърва към един от сигналните огньове, а мъжът с цигарата от снощи — Клер й бе казала, че се казва Сойер — лежеше под една сянка и го наблюдаваше. Самата Клер седеше на слънце на най-равната част от брега, а бременният й корем изглеждаше още по-кръгъл и неудобен. Точно до нея, с изрязани бикини, седеше другата блондинка — същата, която снощи до огъня Буун беше нарекъл Шанън.
След като извърна поглед от двете жени, видя Джордж, Буун и още двама мъже, които не познаваше, да се ровят в колекцията от куфари на Джордж, която сега бяха изтеглили в средата на плажната ивица. Фейт зяпна Джордж, който тъкмо измъкваше едно найлоново яке и го закачваше на някакво близко парче от самолета. След като бе преспала една нощ, се почувства малко виновна, че си беше помислила такива лоши неща за него. Може би бе прекалила заради паяка вчера — не всеки смята паяците за приятели, както я беше учила Гейли. Много хора се бояха до смърт от тях. Може би Джордж заслужаваше да преразгледа мнението си за него дори след това, което бе направил вчера. Защото независимо от всичко все още го чувстваше като най-близкото същество на това странно плашещо място.
Тя отиде при него.
— Хей — каза срамежливо. — Ммм, имате ли нужда от помощ, момчета?
Джордж се изправи и изтри потта от челото си.
— Разбира се, слънчице. С този младеж и още двама души ей там сортираме нещата от багажа, дето го събрахме.
Буун вдигна поглед от кожената чанта, в която ровеше, и кимна.
— Търсим всичко, което може да е от полза — добави той. — Дрехи, обувки, лекарства…
Фейт кимна:
— Добра идея.
Огледа купчината чанти с надеждата да открие собствения си зелен платнен куфар. Обаче той не се виждаше никакъв.
— Ето! — една възрастна жена с червеникавокафява коса, която също помагаше, й подаде чифт бели кецове. — Май имате нужда от тях. Мисля, че тия са горе-долу вашият номер.
Фейт се поколеба за миг, защото се запита дали не са на някого от хората на брега или на някого от мъртъвците в корпуса на самолета. Но жената й се усмихваше и й ги подаваше и очевидно очакваше да ги приеме. Фейт ги взе без желание. Непознатата беше права — наистина имаше нужда от тях. Босите й крака бяха ожулени и изпонарязани и с всяка крачка по заринатия с останки от самолета пясък рискуваше да се нарани още веднъж ужасно.
Седна на пясъка и нахлузи кецовете. Бяха с около половин номер по-големи, но реши, че общо взето, са много удобни.
— Благодаря — каза на жената.
Зададе се Хърли, който се присъедини към тях, като пухтеше и пъшкаше от усилието:
— Хей, момчета! Хей, Фейт, ето те и теб. Търсех те.
— Мен ли? — Фейт изненадано вдигна поглед от връзките на кецовете.
— Да, чух, че си нещо там от прегръщачите на дървета, по тая част, вярно ли е?
Фейт се изненада от въпроса. Тя бе говорила с Хърли няколко пъти, след като се запознаха вчера, но не бяха обсъждали нищо повече от текущите събития.
— Мда, тя е по тая част — каза Джордж и отмина с наръч ризи.
Фейт се изчерви, разбирайки със закъснение кой беше говорил на Хърли за нея. Предишния следобед, след като започнаха да събират багажа, Джордж я попита за докторската й дисертация и Фейт му разказа малко повече за себе си. Освен това той си беше направил снощи онази шега, когато Хърли беше близо до огъня.
— Може да се каже и така — отвърна предпазливо на въпроса на Хърли, щом Джордж отмина. Смешно й бе да научи, че хората си говорят за нея зад гърба й. — Ммм, защо?
— Ами може би знаеш например кои растения в джунглата не са опасни за ядене и разни такива неща, нали? — Хърли вдигна рамене. — Не знам дали си забелязала, но хранителните ни запаси са… как да кажа, на свършване. Мислех си, че някой като теб може да ни помогне да намерим нещо за ядене.