— Да, предполагам. Макар че моята специалност са влечугите и земноводните, а не растенията — видя, че Хърли помръкна, и бързо добави: — Но разбирам малко и от ботаника, да. Със сигурност ще направя всичко, което е по възможностите ми, ако се наложи.
Беше сигурна, че ще ги спасят много преди да се наложи да проучват местната растителност. Може би днес. Но с удоволствие щеше да помогне на Хърли да се почувства по-добре дотогава.
— Супер — каза Хърли и като се усмихна, цялото му лице засия.
— Хей, хора — прекъсна ги непознат глас.
Фейт погледна през рамо и видя, че към тях се приближава бащата на Уолт. Той бързо се представи като Майкъл и попита развълнуван:
— Някой от вас да е виждал сина ми? Казва се Уолт. Висок е горе-долу толкова… — и вдигна ръка, за да покаже колко високо е момчето.
— Съжалявам, братче, не съм го виждал — каза Хърли, а Буун и Джордж се приближиха до тях и също вдигнаха рамене.
— Видях Уолт преди известно време — обади се Фейт. — Преди да завали. Търсеше кучето си.
Майкъл въздъхна:
— Ох, още ли не се е отказал от тая работа? — измърмори. — Е, не е изчезнал отдавна — беше с мен по време на бурята. Значи ми се губи от момента, когато спря дъждът.
Щом Майкъл се отдалечи, Фейт погледна загрижено останалите и каза:
— Надявам се, че Уолт не е отишъл в джунглата, за да си търси кучето. Защото, ако е така…
— Братче — каза Хърли и бавно поклати глава, — даже не си го и помисляй.
Фейт можеше да предположи, че и той мислеше за ония тайнствени звуци.
— Дали не трябва да му помогнем и да го потърсим и ние? Може да проверим в джунглата…
Хърли вдигна колебливо рамене, но Джордж кимна отривисто:
— Фейт е права. Ако малкият Уолт се мотае из джунглата, трябва да помогнем на баща му да открие следите му и да го върнем — той улови изненадания й поглед и се усмихна: — Аз също съм баща — обясни той. — Освен това може да намерим още багаж, щом веднъж влезем там. С един куршум — два заека и така нататък.
И докато червенокосата жена и още двама души останаха да ровят и да сортират багажа, Фейт, Джордж, Буун и Хърли се насочиха към дърветата.
— Майкъл тръгна натам, надолу покрай водата — каза отсечено Джордж. — Така че давайте и ние да тръгнем натам.
Той посочи към високите стройни бамбукови стъбла, които свеждаха върхове над пясъка. Сянката на бамбуковата горичка им подейства освежаващо след палещото слънце на плажа. Фейт следваше мъжете, които поеха по някаква животинска пътека и започнаха да викат Уолт на всеки няколко метра.
Бяха минали десет минути, когато изведнъж на няколко метра от пътеката Фейт видя малък червен куфар, полускрит в листата. Побърза да го изтегли. Когато се изправи с куфара в ръка, с крайчеца на окото си улови движение точно над главата си. Вдигна поглед и ахна толкова силно, че останалите я чуха и се спряха.
— Какво има? — попита Джордж разтревожен. Тръгна към нея и отмести едно бамбуково стъбло от пътя си. — Фейт? Добре ли си?
Фейт се въртеше в кръг, като се опитваше да проследи движението на птицата. Но тя беше доста бърза, насочи се към дърветата и изчезна.
— Тази птица — възкликна Фейт, като все още се суетеше наоколо, за да я зърне пак, — мисля, че я видях вчера…
Останалите също дойдоха при тях.
— Ей, братче — обади се Хърли, — да не би да зърна спасителен самолет или нещо подобно? Много си развълнувана.
— Не, нищо подобно — каза Фейт, останала почти без дъх от изумление. — Нещо много по-хубаво! Мисля, че току-що видях Psephotus pulcherrimus — райски папагал!
Тримата мъже си размениха колеблив поглед.
— Ммм, добре — каза Хърли. — И какво му е толкова вълнуващото?
Фейт се изкикоти на озадачената му физиономия, беше изпаднала в игриво, настроение.
— Райските папагали се смятат за изчезнали от 1920 година — обясни тя. — Ако тук има даже и един жив екземпляр, това е страхотна новина!
— Мда — каза бавно Буун. — Щом казваш. Ммм, не се обиждай, но сигурна ли си в това? Вероятно има хиляди видове папагали и много от тях може би приличат много на…
— Сигурна съм — увери го Фейт. — Е, до голяма степен. Имам предвид, че го зърнах съвсем за малко. Но сестра ми събираше стари снимки на изчезнали видове. Години наред държеше в банята си снимка на райски папагал в рамка. Познавам всяко перце по тялото му. Ако мога да го разгледам по-добре, знам, че със сигурност мога да го идентифицирам.