Всеки сантиметър от тялото й трепереше от възбуда. Възможно ли беше тук да има живи райски папагали?
— Мисля, че това определено доказва, че сме на остров, както някой предположи снощи — каза разсеяно, докато оглеждаше още веднъж върховете на дърветата и търсеше да види птицата още веднъж. — Това е единственият начин да живее тук неоткрит толкова дълго. Мисля, че видях накъде отиде, може би трябва да побързам — ако го настигна, може да го зърна още веднъж…
— Чакай — Буун сложи ръка на рамото й тъкмо когато тя се канеше да влезе в горичката. — Не съм сигурен, че идеята е много добра.
Хърли кимна енергично.
— Мда — каза той и потрепери. — Не искаш да налетиш на нещо… нали разбираш.
— Освен това кой се интересува от някаква си тъпа птица? — добави Джордж нетърпеливо. — Точно сега трябва да мислим за много по-важни неща.
Все още зашеметена от невероятната си находка, Фейт го изгледа само втренчено. Нима Джордж не бе чул нищо от това, което бе казала? Независимо от всичките й грижи в момента нищо не можеше да се мери по важност с откритието, което току-що бе направила.
— Ти не разбираш — каза тя нетърпеливо, — всички са убедени, че този вид е изчезнал отдавна, от години. Не знаеш ли какво ще означава, ако наистина открием жив екземпляр тук? — тя търсеше думи, за да му обясни. — Това е шанс да върнем на света нещо изчезнало завинаги, нещо много ценно…
— Слез на земята — завъртя очи Джордж. — Хубавите птички са хубаво нещо. Но хората са по-важни.
— Както и да е — Буун явно губеше търпение. — Сега няма смисъл да спорите за тия неща бе, хора. Най-важното е да оцелеем, докато дойдат да ни спасят, ясно ли е? — той се усмихва извинително на Фейт: — Иначе никой няма да узнае за твоята рядка птица, — така или иначе.
Джордж гневно я гледаше и надали слушаше Буун.
— Да знаеш, че ако разните там прегръщачи на дървета не си губеха времето да спасяват всяка последна птица, гущер или бръмбар, щяха да се решат много истински проблеми по света.
— Слушайте бе, хора — прекъсна го Хърли плахо, — може би трябва да…
Но Фейт не го чу.
— Ти шегуваш ли се? — изкрещя тя, бясна от отношението на Джордж. — Че повечето от проблемите на света имат много общо с „прегръщането на дървета“. Всички сме част от тая планета, да знаеш, и…
Той не я остави да довърши:
— Да, бе, да — той шибна едно бамбуково клонче. — Един голям зелен свят, слушал съм ги тия, колкото щеш, и не им вярвам. Вие не сте ли чували израза „естествен подбор“? А? И защо трябва да губим на всички времето и парите, за да опазваме видове, които не могат да оцелеят сами!? Това е против природните закони, ако питате мен.
Фейт вдигна ръце към главата си, за да намери думи, с които да го опровергае. Беше чувала и преди тези аргументи и винаги я объркваха и вбесяваха. Възможно ли беше Джордж да вярва на това, което току-що бе казал? Можеше ли да допусне, че нещата са точно толкова прости?
„Естествен подбор, мислеше си тя и сълзите напираха да потекат от очите й. Тя се наведе и скри лицето си. Може би той мисли така и за болните хора“…
— Така или иначе, държа да заявя, че съм разочарован — Джордж сякаш не забелязваше колко разстроена беше Фейт. — Не очаквах, че си радикално зелена. Изглеждаш твърде умна за това, слънчице.
— Не съм радикална — запротестира Фейт, но гласът й беше слаб и разбра, че няма никакъв смисъл да спори повече. Джордж всъщност не знаеше нищо за нея и тя си помисли, че той и не иска да знае. — Добре, няма значение. Давайте да търсим Уолт, а?
— Това е вече друго нещо — каза Джордж с по-спокоен тон. — Хайде, оттук. Уолт! Уолт! — и той пое през гората.
Останалите мълчаливо го последваха. Фейт вървеше след тях, раздвоена между еуфорията от откритието си и вината, че толкова бързо отстъпи пред аргументите на Джордж. Толкова ли не знаеше какво се отговаря в такива случаи? Но това беше безполезно. Не умееше да отстоява позицията си в спорове. Когато беше подложена на натиск, чувствата й много бързо взимаха надмощие над разума. Тъкмо по тази причина винаги се срамуваше да влиза в открита конфронтация…
8
— А сега доктор Арельо ще отговори на някои въпроси.
— Аз имам въпрос към копелето!
Фейт трепна, защото позна грубия глас на Мо. Той подскачаше наблизо и размахваше ръце.