— Как може да живее сам със себе си? — извика Мо. — Това ми е въпросът.
Цялата тълпа, която се беше събрала, за да присъства на първата публична пресконференция на доктор Арельо, изви врат, за да види Мо. Фейт почти физически почувства вълната любопитни погледи, насочени към малката им групичка от странни типове. Срамуваше се, че можеше да я видят сред тях, и направи няколко ловки движения, за да се скрие зад Оскар. За нейна радост тя и той бяха временно отделени от останалите, защото двама много едри мъжаги с официални костюми бяха застанали помежду им. Разбира се, сега нямаше никакъв ефект от това, че Оскар сочеше с двата си показалеца към сцената и крещеше: „Арестувайте този човек за престъпления срещу природата!“
Фейт погледна към стъпалата на конгресния център, които служеха за подиум на пресконференцията. От това разстояние доктор Арельо изглеждаше като малка точица, заобиколена от спонсорите на конгреса, охраната и журналистите. Но дори и при това положение Фейт се тревожеше, че той можеше да погледне в тълпата на улицата пред сградата и да я познае. Съжали, че не можеше да върне времето назад и да избегне цялото това пътуване.
— Арельо е гадняр! — извика някой близо до задната част на тълпата.
Чуха се откъслечни възгласи. Руни, която се беше скрила страхливо зад широкия гръб на Младши, надигна юмрук.
— Точно така — кресна тя с цялата сила на дробовете си. — На борба с тиранина!
Фейт се огледа. Явно спътниците й не бяха единствените протестиращи на пресконференцията. Тълпата се развълнува, шумът набъбна, хората реагираха на протестните възгласи, които се чуваха оттук-оттам. Нещо надвисна във въздуха, сякаш изведнъж се скупчиха облаци сред ясното слънчево небе. Атмосферата се наелектризира, като че нещо ей сега щеше да избухне.
— Спрете предателя — нададе вой Руни.
Фейт хвърли поглед към Оскар:
— Сигурен ли си, че тук сме в безопасност? — думите й почти потънаха в шума на тълпата:
Той й се усмихна, макар че очите му трескаво изследваха лицата на хората наоколо:
— Не бой се, бейби. Сигурен съм, че…
Втората част на изречението му бе заглушена от внезапен гръм. С периферното си зрение Фейт видя нещо — май бутилка газирана вода, която профуча над главите на хората по посока на стълбите.
— Хайде стига, достатъчно — извика австралийският полицай и навлезе в тълпата към групичката на Фейт.
Зад него крачеха още няколко негови колеги. Фейт преглътна, като се питаше дали някой от нейната компания не беше хвърлил бутилката. Това със сигурност не би я учудило. Поне знаеше, че не е Оскар, защото през цялото време гледаше в него.
Шумът сред тълпата се усили и Фейт погледна към мястото на Арельо точно когато двама офицери го отвеждаха от подиума. Това я успокои — добре, че го извеждаха, преди ситуацията да излезеше извън контрол.
— Е, добре, момчета — един от полицаите, едър рус мъж с плътен загар, беше стигнал до тях. — Някой може ли да ми каже какво става?
— Пазете се, свинете идват! — изпищя Руни.
Фейт трепна, искаше й се земята да се отвори и да потъне в нея. Как можа да стигне дотук и до това положение. Обзета от ужас, се хвърли назад и видя как двама полицаи свалиха Руни от раменете на Младши и ги сграбчиха и двамата.
— Не ги докосвай — извика Оскар и се втурна напред.
— Чакай — просъска Фейт, хвана го и го дръпна, когато той се хвърли да си проправи път към останалите. — Не прави глупости, разбрахме ли се?
Тя хвърли тревожен поглед към Руни, която се бореше мелодраматично с полицая, който я държеше. Младши и Мо крещяха и се съпротивяваха също, но Човекът Х сякаш се бе стопил в тълпата. Оскар явно бе готов да скочи и да се намеси в мелето, но когато Фейт отново се вкопчи в ръката му, този път още по-силно, вдигна рамене и се остави тя да го изтегли.
— Може би си права, бейби — каза той, — ще се върнем, като се уталожат нещата.
Те се промъкнаха през тълпата и пресякоха улицата към тротоара срещу конгресния център. Там, където тълпата почваше да се разрежда, минаха край един мъж с видеокамера, който снимаше хубавичка репортерка, докато тя се опитваше да интервюира хората.
— Извинете — извика репортерката с американски акцент, щом видя Оскар. — Бих искала да ви задам няколко въпроса.
Фейт се намръщи, бе сигурна, че Оскар ще спре. Най-много от всичко обичаше да държи речи пред телевизионни камери при всяка възможност. Обикновено дори не чакаше да го питат, а веднага започваше да крещи мнението си в най-близката камера. За нейна изненада обаче този път дори не забави ход. Хвана я за ръката, наведе глава и рязко я повлече на другата страна, като отблъсна микрофона, който репортерката му подаваше.