Тя продължи да разглежда и останалите змии — тайпан, източна кафява змия, смъртоносна змия. За Фейт бе голяма тръпка да види всичките змии отблизо, при това събрани на едно място. Така че какво от това, че лабораторията беше малко неугледна в сравнение с лабораториите, които беше виждала в университета? Ето затова се съгласи да пътува дотук. За пръв път, откакто слезе от самолета, бе сто процента доволна, че е в Австралия.
Тами очевидно се радваше на ентусиазма й.
— Оскар каза, че си човек на змиите — обади се тя. — Сега виждам, че е бил прав. Как започна да се интересуваш от тези неща?
Фейт я погледна срамежливо.
— Ами винаги съм обичала всякакви животни, особено влечуги и земноводни — каза тя. — Сестра ми ме научи отрано. Обичаше да разказва на хората как пъхнала в кошчето ми една жаба, когато съм била бебе — усмихна се на спомена. — Сигурно е мислела, че ми трябва домашен любимец.
— А, значи ви е семейна черта — Тами се усмихна. — И сестра ти ли е биолог?
— Не — Фейт почувства познатата тъпа болка в сърцето, която се появяваше винаги щом заговореше за Гейли. — Тя… Ммм… Тя беше преподавател по музика и певица. Но почина преди няколко години. От рак. Заради нея започнах да се занимавам с изследвания в университета. Чух, че се опитват да използват змийска отрова, за да открият лекарство против рака. Разбрах, че това е работа за мен. Просто удивително, че змийската отрова, която всички мислят за ужасна, за смъртоносна, за нещо лошо, може да крие ключа към края на това страдание. След като получа научната си степен, искам да се включа в тези изследвания. Изцяло.
Думите й потънаха в тишината. Не беше свикнала да говори толкова много за себе си, особено пред непознат човек. Но Тами явно много се заинтересува от разказа й.
— О, но това е такова съвпадение! — възкликна австралийката. — Оскар не ти ли е казал?
Фейт погледна Оскар, но лицето му не изразяваше нищо.
— Какво?
— Това е една от главните изследователски теми тук — каза Тами. — МАЖ е водеща организация в тези проучвания — лекарство против рак, змийски отрови, всичко това.
— О, да, вярно — Оскар вдигна рамене и овчата му усмивка изгря отново. — Просто съм забравил.
— Наистина ли? — Фейт смаяно премести поглед от единия към другия. — Ами това е страхотно! Какви опити правите сега? Само с местните видове ли работите, или внасяте отрова и от други страни? Влизали сте в…
Тами се разсмя и вдигна ръце, сякаш за да се предпази от въпросите.
— Чакай, чакай — извика тя. — Аз съм пиар, а не учен и не знам всички технически подробности около проекта, съжалявам. Но ще се постарая да се срещнеш с хората, които провеждат изследванията — може би ще можем да уредим нещо, само веднъж да се справим с кризата с Арельо…
— А, да, разбира се. Добре звучи — Фейт почувства смътна вина при внезапното споменаване на името Арельо. Едно беше да го защитава пред Оскар, който имаше навика да отхвърля всичко и всеки, освен себе си. Но фактът, че някой като Тами също работи срещу Арельо, я накара да се почувства зле, задето бе преосмисляла скъсването си с него.
— Ето ни и нас! — Вратата се отвори внезапно и в стаята се изсипаха няколко души. — Липсвахме ли ви?
Бяха Мо — с наперена усмивка, Човекът Х, Младши и Руни зад него.
— Мо! — извика Оскар и побърза да плесне ръка с неговата. — Как си, братче? Усети ли полицейщината в целия й блясък?
— Така ми се струва — разсмя се Мо. — Човече, лактите летяха така бързо около мен, че даже не разбрах кой ме ступа. Може и това копеленце тука да е било — той посочи към Младши, който се усмихна овчедушно.
Тами също бе оставила аквариумите, за да посрещне новодошлите.
— Имахте ли някакви проблеми с полицията?
— Неее, Човекът Х ни измъкна без проблем — отвърна Руни.
Фейт не можеше да повярва. Тя не бе чувала Човекът Х да каже и десет думи, откакто го познаваше, но той кимна усмихвайки се, когато Тами му благодари за добрата работа.
Тук Младши започна да бърбори бързо и възбудено нещо, което тя не можеше да чуе. Оскар го прекъсна с въпрос и последва всеобщо надприказване, защото всички заразправяха за пресконференцията, за демонстрацията и за всичко останало.
През това време Фейт седеше забравена до аквариумите. Краткият приятен миг бе отлетял и тя отново стоеше изолирана, самотна и ненужна.