— Хайде да те видя сега къде ще се денеш, ти, малко гадно змийче!
Той плесна силно дървото в празната си длан, а после го стовари върху куфара. Куфарът се обърна.
— Хайде давай, ще ти дам аз на теб да разбереш, само посмей пак да си покажеш малката грозна главичка, ще видиш тогава колко важен е палецът на ръката, дето се противопоставя на другите пръсти…
За щастие змийчето отдавна беше изчезнало. Фейт зяпаше Джордж, който се въртеше в кръг с оръжието си в ръка. Най-сетне тя се опомни, обърна се и си тръгна, като го остави да ръмжи свирепо по адрес на отсъстващата змия.
Вървя няколко минути безцелно из гората, временно забравила предишния си страх. Беше потресена от факта, че някои хора могат да преминат от мило към отвратително държане по абсолютно незначителен повод. Особено когато тя само се опитваше да помогне.
„Може би трябваше да го видя, като е идвал“, мислеше си Фейт за горкичкото паяче. А тя не беше и кой знае какъв гений в определянето на човешките характери. Последните събития го доказваха достатъчно добре.
Тръсна глава и направи гримаса при болезнения спомен, който се мярна в главата й. „Дела, не думи“, както казваше Гейли…
12
— Дела сега! Кажете им „НЕ“ сега! — крещеше Оскар, колкото му държаха дробовете.
Застанала до него, Фейт преглътна една въздишка. Дежурството им по демонстрациите пред сградата на „Кю Корп“ в Сидни започваше да става отегчително и леко притеснително. Имаше не повече от две дузини демонстранти, включително тяхната групичка, които маршируваха по тротоара пред внушителната сграда от стомана и стъкло, и двама отегчени полицаи, които стояха наблизо и държаха нещата под око.
— Още колко ще трябва да стоим тук? — прошепна тя на Оскар, когато той млъкна, за да си поеме въздух.
— Толкова, колкото трябва — каза той, като прехвърли протестния си плакат в другата ръка и избърса потта от веждите си. — Докато ни чуят. Не можем да се предадем.
Точно тогава приближи Младши с някакво допотопно радио, което стискаше под волската си мишница.
— Чуйте това — каза той с мекия си тих глас. Фейт за пръв път чу ясно думите му. — Намерих една станция, по която предават речта на предателя.
Фейт дори не попита за кого става дума. Беше чувала и останалите да наричат Арельо с обидни имена толкова пъти, че почти свикна. Почти.
— Не желая да слушам какво говори този продажник — заяви Оскар.
Но останалите вече се бяха събрали около Младши.
— Трябва да познаваш врага си, моето момче — Мо вдигна пръст, за да подчертае думите си. — Ако не чуем какво казва, как можем да се борим с него?
Младши сложи радиото на бордюра, седна до него и увеличи звука. Останалите също седнаха, а Фейт щръкна до ограничителното въже от едната стана на Руни, доволна, че може за няколко минути да спре да обикаля с плакат в ръка. Само Оскар остана прав, със сърдит и раздразнен вид. Но Фейт можеше да познае, че той също слушаше, докато се мотаеше около тях.
„… И със съжаление трябва да кажа, че същинската цел на тази конференция беше засенчена от неотдавнашното ми решение, което засяга проекта за басейна Вибора…“, чу се по радиото ясния, с лек акцент глас на Арельо. Само евтиният усилвател малко пращеше. „Някои ме критикуват за това, че правя компромис с «Кю Корп», и аз мога да разбера аргументите им. Но бих им задал следния въпрос: не е ли по-добре да приемем предложението на отсрещната страна и да запазим позициите си поне наполовина, или да настояваме за стопроцентово разрешение на проблема с вероятност от деветдесет и пет процента да не го постигнем? За мен отговорът е ясен. «Кю Корп» щяха да намерят начин да построят този завод със или без моето участие. Така че аз реших да оставя настрана старите си несъгласия с тази компания и нейния определено отрицателен екологически проект и да направя каквото мога, за да намаля щетите, поне малко. В крайна сметка човек не може да има влияние, ако не иска да се ангажира с нещо“.
Фейт се улови, че леко кима на последните думи на Арельо, защото прецени, че в тях имаше смисъл. Те й напомняха една от любимите поговорки на Гейли: „Да не изхвърляме и бебето заедно с водата“. Тя погледна към останалите, за да разбере дали и те не споделят нейното мнение, но по лицата им не можеше да се прочете нищо.
Арельо продължи: „… И имаме гаранции, че част от джунглата на басейна Вибора ще бъде запазена като защитена зона. И с парите, които «Кю Корп» се ангажира да осигури за поддръжката на тази зона, ще бъдем сигурни, че тя ще бъде реално защитена без опасности от бракониери или от другите обикновени вреди. А това, струва ми се, бихме могли да се съгласим всички, е нещо положително“.