— Продажник — измърмори силно Оскар, щом пуснаха реклами.
— Мда — каза Младши и намали звука. — Звучи като оправдание.
— Някои хора ще наприказват какво ли не, за да си спасят задника — добави Мо и мъдро кимна.
— Копеле — заключи Руни разгорещено.
Оскар стисна с две ръце плаката си.
— Съмнявам се колко хора ще му слушат речите оттук нататък или каквото и да е там — изкоментира злостно той. — След оня резил на пресконференцията вчера се съмнявам дали изобщо ще преживее австралийската си визита.
Той се ухили и се огледа за ефекта от думите си, очевидно доволен от собствения си каламбур.
Фейт бе ужасена. Те не чуха ли какво каза Арельо току-що? Нима обяснението му не ги накара изобщо да променят становището си? Нея със сигурност я накара да се замисли, да се запита дали тя не греши в преценката си…
— Как можеш да говориш така? — промълви тя. — Като че ли искаше да кажеш, че ще си доволен, ако му се случи нещо…
— А ти звучиш като апологет на корпоративни свине — отвърна й Оскар. — Имам предвид само милионите живи същества, които ще бъдат спасени, ако Арельо ритне камбаната още сега. Без неговата подкрепа и добрия публичен имидж, който им създава, бас ловя, че тези боклуци — той замълча и посочи към сградата зад себе си — биха преразгледали проекта си за басейна Вибора.
— И още как — измърмори Руни. — Те мислят само за пари.
Оскар не й обърна внимание. Сега той започваше една от своите речи на високи децибели, почервенял и с блеснали очи от справедливо негодувание.
— Милиони живи същества — каза той на Фейт. — Помисли за това. Птици. Риби. Маймуни. Скъпоценните ти змии. Всичките. „Кю Корп“ могат да си построят тъпия завод, където и да било. Но нито едно от тия същества няма избор, къде да отиде да живее. Или басейнът Вибора, или забрава.
— Знам — каза Фейт, — но…
— Но какво? — настоя Оскар. — Арельо трябва да бъде спрян, това ти казвам. Естествен подбор, бейби. Естествен подбор. Нали в това се кълнете всичките биолози, а? И след начина, по който Арельо се продаде, можеш ли да ме обвиняваш, че според мен не е толкова лоша идея — един виновен живот срещу хиляди невинни.
— Спокойно, братче — промърмори Човекът Х. — Всичко е наред.
Оскар му махна да се разкара.
— Не. Не е наред — заяви той. Посегна и опря пръст право в гърдите на Фейт. — Тя претендира, че е загрижена за животните и за опазването на планетата. И, ако, тя е учен, тя трябва да може да сметне две и две. Тя ли не разбира какво се опитвам да й кажа? Един живот срещу милион животи?
— Ммм — Фейт замълча, за да претегли нещата, а и за да спечели малко време. В определен смисъл това беше вярно. С едно свое решение, независимо колко нюансирано или внимателно претеглено беше, Арельо осъждаше на смърт безброй отделни същества — змии, птици, насекоми, дървесни жаби, бозайници и много други, а на пълно изчезване — може би някои цели видове. Погледнато в строгата студена светлина на логиката, решението, което предлагаше Оскар, изглеждаше просто и почти елегантно. Отстраняваш единия и останалите продължават да съществуват.
— Е — настоя Оскар нетърпеливо.
— Мисля, че разбирам логиката ти — призна тя тихо.
Тогава в главата й проблесна образът на Арельо — двамата седят в неговия кабинет, той й се усмихва, докато обсъждат биологическото разнообразие, гениите мутации или последните резултати на „Мечките“.
Тя моментално осъзна колко налудничаво и ограничено бе черно-бялото му мислене.
— Но това не е единственото решение — добави бързо, макар че лицето на Оскар омекна. — Има по-добри начини да се справим. И компромисът невинаги означава, че човек се е продал. Ти чу какво каза току-що доктор Арельо — той е преценил, че това ще бъде най-доброто решение. И… и аз мисля, че мога да му вярвам.
— Какво? — лицето на Оскар се изопна отново и гласът му прозвуча така, като че ли се задушаваше.
Фейт издаде леко брадичка и продължи, без да спре и да премисли онова, което се канеше да каже.
— Да, аз му вярвам — заяви тя бунтарски. — Знам, че той е добър човек и че му пука за природата. Наистина не знам защо се усъмних първия път в това — вдигна рамене. — Когато се върнем у дома, се надявам да се съгласи отново да ми стане ръководител.