— Тръгваме ли? — попита глухо.
Тами и Руни се спогледаха.
— Ей, вие, двамата — каза Тами с отривистия си делови глас. — Чух, че нашите гълъбчета са се сдърпали. Сега да ви кажа, нямаме време за такива неща. Всички тук сме от единия лагер, запомнихте ли? Така че искам сега да се целунете и да се одобрите — тя стрелна Оскар с многозначителен поглед. — Оскар, сигурна съм, че ако се позамислиш, ще си дадеш сметка, че все още се нуждаеш от Фейт. Ясно?
Това беше странен подход за уреждане на такива неща и Фейт се зачуди дали пък не е някакъв австралийски жаргон, който не бе чувала преди. Но въпреки това явно подейства. Оскар зяпна Тами за момент, после вдигна рамене.
— Права си, Тами — отвърна рязко. После се обърна към Фейт с доста кисела усмивка: — Май малко се разгорещих или нещо такова. Прощаваш ли ми, бейби?
— Да, мисля, че да — изцърка Фейт, твърде смутена, за да каже нещо повече.
— Добре — плесна с ръце Тами. — Всичко е наред, деца. Всички на борда — щом групата пое към микробуса, тя тупна леко Оскар по рамото и го спря.
— Две думи, приятел?
Двамата размениха на тротоара няколко думи, докато Фейт и останалите се настаняваха по местата си. Фейт погледна през отворената врата и се запита какво ли му казваше Тами, която явно водеше разговора. Да не би да го кастреше, че се е държал грубо с нея? И какво й бяха казали останалите по телефона? Във всеки случай беше трогната от начина, по който австралийката беше взела присърце нея и отношенията й с Оскар.
След миг Оскар се метна в микробуса и седна до Фейт, а Тами затвори вратата и се качи зад волана. Този път усмивката му изглеждаше по-искрена. Той незабавно обгърна раменете й с ръка и се наведе, за да пъхне нос до шията й.
— Честна дума, бейби — каза той дрезгаво и толкова близо до лицето й, че тя усети италианския сос, който беше ял преди няколко часа на обяд. — Прости ми това, дето ти го казах. Нали ми прощаваш? Кажи „да“, моля те. Ти си всичко за мен, бейби, честна дума. Не знам защо те нарекох с такива думи. Може би просто съм глупак, не знам.
— Не се тревожи — прошепна му Фейт, трогната от откровения му тон. — Мисля, че и двамата изговорихме един куп глупости. Не е кой знае какво.
— Супер — той й се усмихна и я целуна.
Тя се постара да изхвърли всички лоши мисли от главата си и го целуна на свой ред. Компанията весело задюдюка около тях. Двамата се разсмяха и се отдръпнаха един от друг. Фейт се облегна на седалката с ръка в ръката на Оскар, уморена, малко объркана… но най-вече щастлива.
Скоро излязоха на булеварда, като се включиха в натоварения пиков трафик на Сидни. Фейт реши, че се връщат в хотела, но след няколко минути видя, че спират на един почти празен паркинг. Погледна през прозореца и позна паркинга на лабораторията на МАЖ.
— Какво ще правим тук? — попита тя.
— Изненада — Тами се обърна и й се усмихна. — Реших, че сигурно сте гладни, след като цял следобед сте протестирали, и поръчах вечеря за всички.
Компанията бурно акламира предложението, а Фейт се усмихна. В целия й престой досега в Сидни лабораторията беше мястото, където се бе почувствала най-добре. Очакваше подходящ момент да говори с Оскар насаме, но реши, че това може да почака.
Скоро всички седяха около голяма кръгла маса насред главната зала на лабораторията, тъпчеха се с храна, донесена от някое заведение за бързо хранене, и обсъждаха събитията от деня. Фейт все още се чувстваше малко неудобно, особено когато разговорът се завърташе около Арельо. Но се постара да се абстрахира от това усещане и се съсредоточи върху вечерята си.
По едно време към края на вечерята Руни стана от масата с парченце снакс, което държеше с два пръста.
— Ей, змийче, змийче — изгука тя и тръгна със снакса към задната част на залата при аквариумите.
— Ей — извика Фейт. — Недей. Змиите са месоядни. Те не ядат снакс.
Тами се обърна към тях.
— Нали я чу? — остро каза тя. — Не храни змиите.
Руни завъртя очи и пусна снакса в собствената си уста.
Тами се обърна към Фейт с признателна усмивка:
— Браво, Фейт. Добре, че има тук някой, който да знае толкова много. Всъщност имам по-добра идея. Свободна ли си тази вечер?
Фейт погледна към Оскар.
— Не знам — каза. — Оскар и аз мислехме да видим някои забележителности, ммм нещо такова…
— Дай да го отложим, бейби — прозина се Оскар. — Много съм скапан. Май ще отида само да си проверя имейлите и ще си легна рано.