— Супер! — каза Тами лъчезарно. — Тогава, ако нямаш нищо против, Фейт, би ли ми помогнала да се погрижа за змиите тази вечер? Аз знам само основни неща, а за съжаление момчето, което трябваше да дойде по график, се забави и явно няма да може да свърши тая работа.
— Разбира се, с удоволствие ще ти помогна.
Макар че съвестно изпълняваше задълженията си на протестните демонстрации, тя все пак се чувстваше малко неудобно, че някой плащаше това скъпо пътуване до Австралия. Ето възможност да се реваншира на Тами, поне отчасти. Означаваше и още едно отлагане на разговора й с Оскар, но може би това не беше чак толкова фатално. Той сякаш почти беше забравил за днешния им скандал. Може би и тя трябваше да стори същото.
След малко Оскар и останалите си тръгнаха, като ги оставиха сами в лабораторията. Двете работиха задружно известно време — изчистиха аквариумите, освежиха змиите, които имаха нужда от това, и други такива неща по поддръжката на клетките и съоръженията. Докато работеха, Фейт се хвана, че разказва някои неща за себе си и за отношенията си с Оскар, а така също и за последните си мисли около Арельо.
Тами я слушаше с внимание и съчувствие, като от време на време кимаше.
— Трябва да послушаш сърцето си, Фейт — каза тя, когато Фейт свърши. — Аз не съм фен на Арельо, ти знаеш. Но мисля, че трябва да си оправиш отношенията с него, щом като го искаш, независимо какво мисли Оскар по този въпрос.
— Наистина ли? — каза Фейт и откри с изненада колко я облекчиха изведнъж думите на Тами. Не ставаше въпрос, че трябваше да получи нечие разрешение, но беше приятно да имаш подкрепа именно от човек като Тами.
— Всъщност защо да чакаш, докато се приберете у дома? — продължи Тами. — Сигурна съм, че можеш да го намериш и на конференцията, ако искаш. Можеш да позвъниш утре в хотела му.
— О, не знам — каза Фейт, като се притесни даже от мисълта за подобно нещо. — След като вече го реших, нямам нищо против да почакам, докато се приберем. Не искам да го притеснявам, докато е толкова зает.
— Ммм — Тами сякаш щеше да каже още нещо, но изведнъж промени темата. — Ей, Фейт, сетих се, че искам да те питам нещо. Случайно да знаеш как се дои змия?
Фейт кимна. Тя знаеше, че Тами има предвид извличането на змийската отрова.
— Да, разбира се. Правила съм го много пъти.
— Ами знаеш ли какво, нали ти споменах за момчето, което щеше да работи тук тази вечер, той трябваше да издои три от змиите, за да е готова отровата утре сутринта за изследванията. А пък ако се забавим с програмата…
— Не казвай нищо повече, с удоволствие ще ти помогна — Фейт се усмихна. — Само ми покажи кои трябва да доим.
Тами й посочи двете обикновени кафяви и средно големия тайпан. Тя отиде да помете пода, а Фейт се зае за работа.
Докато улавяше внимателно за главата змията и натискаше зъбите й над парче чист латекс, опънат над стъклена колба, Фейт весело си помисли колко ли хора ще повярват, че това е прекрасен начин да си прекараш вечерта на ваканция в Австралия. Но истината беше, че това бе най-приятното събитие, откакто бе пристигнала. Хубаво беше да се почувства полезна.
13
— Ей, ти там! Нали си Фейт? Може ли за момент?
Фейт вдигна поглед и видя Буун да се задава към нея. Тя направи още една крачка и излезе от джунглата на слънце.
— Ммм, да. Какво искаш?
Буун посочи към плажа:
— Опитваме се да разчистим останките от самолета. Приятелят ти Джордж дали е наоколо? Трябва ни повече мъжка сила.
Тя не си направи труда да му обяснява какви приятели са те с Джордж в момента.
— Аз… не съм го виждала скоро — каза внимателно. Формално това беше вярно. Не го беше виждала от петнайсет-двайсет минути, откакто го остави да се занимава с лов на змии насред сечището.
— А, добре — вдигна рамене Буун и присви очи по посока на една малка групичка край водата. — Защо не помогнеш на Лок да премести по-лекия багаж? А аз отивам да потърся още помощ.
— Лок ли?
— Плешивият мъж. Има белег край окото.
— О! Добре — Фейт веднага разбра за кого става дума. Трябваше да е онзи, по-възрастният мъж, който се взираше в морето, влизаше сам в прибоя и обикновено стоеше малко по-встрани от общата група. Когато се замисли, си спомни, че той наистина имаше доста голям белег вертикално от дясната страна на лицето си, който сякаш разполовяваше окото му. Този белег някак си му отиваше и тя не го възприемаше като срез.