Щом излезе от душа, чу тих говор от другата стая. За миг си помисли, че Оскар е пуснал телевизора, но после го чу да се смее и разбра, че говори по телефона.
Разсеяно реши, че сигурно се е обадил на Тами или на някого от компанията, бързо се избърса и грабна четката за зъби от купчината с неговите тоалетни принадлежности. Беше го подценила — никога не би предположила, че ще предприеме такова нещо в сегашната ситуация. През пяната от пастата се усмихна на отражението си в огледалото и си помисли, че точно както преди месец ги бе събрал заедно, така и сега Арельо отново беше причината да станат по-близки. Това почти я накара да повярва в пръста на съдбата…
В началото гласът на Оскар беше тих. Но щом като си изми зъбите и спря водата, тя долови думите му, които ставаха все по-ясни и по-бързи. Винаги говореше така, когато беше развълнуван, и тя нежно се заслуша. Неопределено се зачуди за какво ли говореше.
„Мрън-мрън… Казах ти, че ще подейства. Действа! — каза той остро. — Действа на пълни обороти“.
Щом заговори по-тихо, тя се пресегна към дрехите, които бе сгънала върху тоалетната чиния. Даде си сметка, че с тази пола бе облечена и първия път, когато се запозна с доктор Арельо преди повече от година. Тази мисъл й причини нервен спазъм в стомаха точно както и тогава. Възможно ли беше всичко да се оправи? Като си спомни последния им разговор, й се стори, че това е почти невъзможно. Но тази бележка правеше нещата не само възможни, но и…
— Да! — гласът на Оскар прозвуча ясно от другата стая и прекъсна мислите й. — Казах ти, че съм твърдо решен, и ще го направя. Не се тревожи. Мога да го направя — имай ми доверие. Всъщност даже нямам търпение.
Той звучеше почти гневно и тя загрижено погледна към вратата. Гласът му отново беше затихнал до шепот и дори когато се приближи до вратата, пак не можа да чуе какво казва.
После погледна ръчния си часовник на полицата. Като видя колко е часът, забрави за приказките на Оскар и набързо довърши тоалета си. Беше толкова нервна, че почти й прилоша. Мисълта, че Арельо иска да я види, обаче я крепеше. Ако успееше да оправи отношенията си с него, това щеше да бъде най-хубавото нещо в цялото пътуване.
В главата й прозвуча едно от изреченията, които бе казал по радиото: „Човек не може да упражнява влияние, ако не иска да се ангажира“. Можеше да се тълкува и като извинение за нечия продажност, и като признание за силата и могъществото на компромиса. Може би дори и Оскар някой ден щеше да разбере това.
— Фейт? — На вратата на банята се почука. — Дали вече не си готова, бейби? Трябва да тръгваме.
— Идвам.
Тя бързо прокара гребена през влажната си коса, погледна се за последно в огледалото и бързо излезе от банята.
Оскар стоеше в тясното коридорче пред банята и потропваше с крак по пода. Носеше шапка с голяма периферия, която тя виждаше за първи път, и държеше синьото й шушляково яке преметнато през ръката си.
— Това може би няма да ми трябва — каза Фейт и кимна към якето. — Ако и днес е топло като вчера. Ти откъде намери тази шапка?
— По-добре го сложи — каза Оскар, като не отговори на въпроса й. — В хотела на Арельо ще има климатик, а косата ти е още мокра.
Трогната от загрижеността му, си наметна якето въпреки лепкавата жега в хотелската им стая. Все още не можеше да се начуди колко внимателен беше с нея. Тя го последва в коридора, като не можеше да откъсне очи от него, учудена от новия израз на решителност в изпъкналата му челюст и от начина, по който настойчиво натискаше копчето на асансьора.
— Какво? — попита остро той, като усети втренчения й поглед.
— Нищо — каза срамежливо тя. — Просто съм малко впечатлена от теб, от това, че си пратил бележка и всичко останало… Нали разбираш, понеже знам колко мразиш Арельо.
Той повдигна рамене и се усмихна с половин уста.
— Аз съм пълен с изненади — засмя се, прегърна я и бързо я притисна. — Сериозно, бейби, за мен твоето щастие е по-важно от всичко друго — той нетърпеливо пристъпваше от крак на крак и наблюдаваше индикатора. — Колко време се движи асансьорът в тая тъпа шестетажна сграда?
Фейт наведе глава, за да скрие усмивката си. Беше очевидно, че е напрегнат. Сигурно не му беше лесно — да направи нещо добро за заклетия си враг Арельо. Тя си обеща да му се отплати някога за този жест.