Станах. Бирманците вече тичаха покрай мене през калта. Беше ясно, че слонът няма да се изправи отново, но не беше мъртъв. Дишаше много ритмично, с дълги хъркащи издихания — грамада месо, която болезнено се надигаше и спадаше. Устата му беше широко отворена — виждах дълбоко надолу в кухината на бледорозовото гърло. Дълго време го чаках да умре, но дишането му не отслабваше. Накрая изстрелях двата останали ми патрона там, където смятах, че трябва да е сърцето му. Гъста кръв като червено кадифе бликна от него, но той пак не умря. Тялото му дори не трепна, когато изстрелите го удариха, измъченото дишане продължаваше без прекъсване. Той умираше, много бавно и в страхотна агония, но в някакъв отдалечен от мене свят, където дори куршум не би могъл да го засегне вече. Чувствах, че трябва да сложа край на този смразяващ шум. Беше ужасно да се гледа огромното животно, лежащо там, безсилно да помръдне, но безсилно и да умре — а аз дори не бях способен да го довърша. Пратих да донесат обратно малката ми пушка и сипех изстрел след изстрел в сърцето му и надолу в гърлото. Те нямаха никакъв ефект. Мъчителните издихания продължаваха отмерено, като тиктакане на часовник.
Не можех да издържам повече и си тръгнах. Чух по-късно, че му трябвал половин час да умре. Бирманците задонасяха ножове и кошници дори преди да си тръгна; беше ми казано, че одрали тялото му почти до кости до следобеда.
След това, разбира се, имаше безкрайни дискусии около застрелването на слона. Стопанинът му беше разярен, но той беше само някакъв си индиец и не можеше да направи нищо. Освен това, аз бях действал правилно юридически, тъй като побеснелият слон трябва да бъде убит — като бясно куче, — ако стопанинът му не може да го контролира. Сред европейците мненията се разделиха. По-възрастните казваха, че съм прав; по-младите казваха, че е осъдително безобразие да се застреля слон, заради убийството на едно кули, защото един слон струва повече от което и да е проклето кули. Впоследствие аз бях много доволен, че кулито беше убито — това ме оправдаваше юридически и ми даваше задоволителен претекст да застрелям слона. Често се чудех дали някой проумя, че съм го направил единствено за да не изглеждам глупак.
1936 г.