— Мисля, че да. Имам впечатление, че младежът съвсем не е спокоен. Той и момичето сигурно кроят нещо.
В кабинета си тя ми разказа всичко. Предишния ден дошла бригадата по поддържането, за да провери апаратурите в отдела. С магнитния ключ тя отворила вратата на аварийния асансьор, бригадирът сам налял масло в отворите на тръбите, за да ги смаже, и два пъти се изкачил до горния етаж. После отворил командното табло и за да работи в безопасност, изключил тока, като свалил шалтера.
Точно тогава тя видяла техника да затяга няколко болта, да се консултира с един малък циклостилен наръчник и после да борави със синия бутон.
— Какво правиш? — попитала тя заинтригувана.
— Проверявам бутона за тревога при авария.
А тя повдигнала рамене и му казала:
— Завиждам ти, че можеш да се оправяш сред тая бъркотия от жици.
А той:
— Не е трудно, трябва само да следваш инструкциите от наръчника. Например тук се казва: „За да се провери алармената инсталация, е необходимо най-напред да се изключи тока, като се свали черният шалтер, и после да се натиснат последователно бутоните син-син-бял-син. Ако мрежата е изправна, ще светне зелената лампичка на устройството, захранвано с батерии, което е свързано с командно табло.“ Ясно, нали? Във всеки случай в момента аз правя именно това…
Бригадирът й казал това или нещо подобно и после… После работниците от бригадата по поддържането си отишли, тя заключила вратата на аварийния асансьор и кой знае защо започнала да мисли за този смешен начин на осъществяване на проверка, без всъщност да бъде извършена истинска проверка. Мислила целия следобед. А надвечер, към края на смяната, дошъл координаторът Горски.
— Ще ида да хвърля един поглед на горния етаж — казал.
Вътре нещо я боднало, тя почти се ядосала, защото, дявол да го вземе, тя, един „бял комбинезон“, вече била извършила проверката и не можела да проумее защо била необходима тази проверка на проверката, като в края на краищата в сектор В–45 нямало нищо важно.
— Последвах го — каза Диана. — Той не усети нищо. Видях го да отваря асансьора за особени случаи със своя собствен ключ. Чух много ясно шума на скрипците в движение, но пътуването му се оказа дълго, Варго, много по-дълго от времето, което е необходимо, за да се стигне на горния етаж… За миг прозрях истината: Горски беше дошъл да провери истинското действие на асансьора. И така, след като Горски си замина, аз също пожелах да опитам, спомних си последователността на бутоните син-син-бял-син и се изкачих горе, където беше и ти, там, където се намира стълбата с инициалите на Спитцер и стрелката… И докато стоях така вцепенена и гледах, асансьорът изщрака и ме отнесе надолу.
Тя запали още една цигара и вдигна крака на бюрото.
— Вярваш ли ми? — попита след дълга пауза. — Правдоподобна ли ти се вижда тази история?
— Разбира се! — възкликнах аз нападателно или по-скоро язвително. Правдоподобна беше и историята, която ми разказа преди една година…
Диана изпъшка, въздъхна продължително, после примирено повдигна рамене. Грешах, като се отнасях по такъв начин с нея, внезапно осъзнах това. Тогава отидох до нея и я сграбчих за китките, като я принудих да се изправи.
— Вярвам ти — й казах, като я целунах продължително. В края на краищата нейната история беше потвърждение на онова, за което аз от своя страна се бях досетил. Попитах я какво я е подтикнало да ми разкаже за своето откритие.
— Самотата — отговори. — Самотата и страхът. Не можех да пазя тази тайна само за себе си, чувствувах нужда да я споделя с някого, а ти… ми беше казал, че искаш да започнеш всичко отначало, да забравим твоите лъжи и моите. Били сме много глупави, Варго, че бяхме далеч един от друг толкова дълго време…
Говорихме дълго, за да стигнем и двамата до някои определени позиции.
Първо: Спитцер е разкрил истината по време на поддържането на инсталацията в сектор В–45. Вероятно още преди това е долавял интуитивно, че Майката Земя не е космически кораб. Спитцер не е споделил с други своето откритие поради естественото недоверие спрямо когото и да било. Но поискал да взема допълнителни смени в сектора В–45, очевидно за да може да си набави ключ и изучи на спокойствие асансьора за особени случаи.
Второ: В един прекрасен миг Спитцер изчезва, т.е. напуща Майката Земя и се изкачва на повърхността, след като е оставил няколко послания, които не са получени, може би защото веднага са били иззети от „белите“. После Албенитц и другите координатори от първа степен решават да разпространят историята, че Спитцер е бил конспиратор, един луд, който е смятал, че космическият кораб се е отклонил от курса.