Трето: Спитцер се е изкачил на повърхността, нехаейки за радиацията.
— Защо, мислиш, го е направил? — попита Диана, а после допълни: — Естествено, не за да се самоубие.
— Да, наистина, по-логично е да се предположи, че ако Спитцер се е изкачил, то е, защото е знаел добре, че не рискува нищо.
— И все пак там горе е смъртта — заяви Диана. — Поне така казват.
— Смърт е имало по-рано — казах аз, — преди много време. В началото всички са знаели, че Майката Земя е само едно огромно противоатомно скривалище. Не е можело да бъде другояче. Може би с течение на годините някой е загубил главата си, може би е имало бунтове, хора, които са искали да се върнат на повърхността, защото не са вярвали на това, което са им казвали ръководителите. Измамата започнала, когато са установили двойните смени и всички по един или друг начин са били убедени, че се намират на борда на колосален кораб, движещ се в посока на Проксимата на Центавър. Как са успели ръководителите да убедят всички така изведнъж, аз не зная. В достъпните архиви документите и хрониките стигат всички до една и съща дата, а истинската история на Майката Земя знаят само тези, които са на върха. Във всеки случай на осведомителните доклади на Якуб Лиска аз не вярвам.
Диана отново седна, но за малко. Пак започна да нервничи, нещо, което я принуждаваше неспокойно да ходи нагоре-надолу из стаята.
— Аз също съм настроена скептично — съгласи се тя. — Какво мислиш, че има там горе?
— Там горе е животът, Диана, свободата! Калиф и кликата на координаторите от първа степен ни задържат тук долу под фалшиви претексти. Ти проверявала ли си някога перископите? А сондите? Виждала ли си някога системите за пречистване на водата? Виждала ли си някога озонаторите? А за безуспешните радиовръзки можеш ли да кажеш нещо? Истината е, че ние сме изолирани както по-рано, когато бяхме обикновени заселници. Властта е в ръцете на избраници.
Диана нетърпеливо повдигна рамене.
— Властта… — въздъхна тя полугласно. — Кажи ми какво мислиш, Варго. Можеш да бъдеш искрен, вече сме свързани с двойна нишка… Защо Калиф трябва да ни държи всички тук, размахвайки пред лицето ни призрака за смъртната радиация?
— Защото желае властта, не разбираш ли? Последния път, когато се видяхме, ти грубо ме изгони, като ме обвини, че съм славолюбив, защото ти се бях сторил такъв, тоест че съм искал да се изкача по стълбата на властта. Ти знаеш какво се крие зад тази дума, познаваш неизлечимата болест на човешката душа. Тук на борда на Майката Земя властта се крепи на умението, но също и на обсебването на знанията. Ние имаме власт над заселниците, защото знаем неща, които заселниците не знаят. По същия начин Калиф и кликата му имат власт над нас, а следователно и над всички, защото имат монопол над основните апаратури, а освен това заемат и стратегическите места на Майката Земя. Ако всички се изкачим на повърхността, тяхната власт незабавно ще изчезне…
— Но разбира се! — възкликна Диана. — Преди да започнем да строим отново там горе, ще ни е необходим един не съвсем технологичен период. Знае се добре, че в състояние, по-близо до природното, някои от шефовете ни не ще имат сегашната си власт… Калиф, Албенитц и другарите им не ще могат да се наложат над физическата сила, над младостта и ентусиазма да започнем всичко отначало.
— В известна степен е така, както ти казваш, без да се смята, че там на повърхността, дори на стотици километри разстояние други хора, излезли от други скривалища, също са могли да положат начало на това общество без закони, което е логичният изход на нашата доктрина — обществото, за което човек винаги е мечтал. После има и още една хипотеза, може би налудничава, но не и невъзможна. Кой ти каза, че ние не сме опитни животни на един колосален античовешки експеримент, кой знае… експеримент, чиято цел е да се установи колко поколения наред може да издържи човешкият вид, натъпкан и напълно изолиран в една затворена обитаема среда…
Диана поклати глава смутена.
— Такъв дългосрочен опит не би имал смисъл.
— Разбира се, че има! — извиках уморено. — Човекът е бил на Луната, на Марс. Може би е рискувал и на други, по-далечни планети, а междувременно е лелеел мечтата да достигне звездите. Теорията на едно пътешествие, което продължава поколения наред, може да се изучи на масата, на издръжливостта на този материал, който се нарича човек — не. От тук и необходимостта от опита от едно въображаемо пътуване, което да продължи десетки и десетки години.
Диана продължаваше недоверчиво да клати глава.