— О, Бела! — похълцаше Джес на фона на гръмогласните разговори. — Не мога да повярвам, че приключи.
— Не мога да повярвам че това е краят — смутолевих.
Тя усука ръце около врата ми.
— Трябва да обещаеш, че няма да губим връзка.
Потупах я по гърба, чувствайки се малко неловко заради отбягването на молбата й.
— Толкова се радвам, че те познавам Джесика. Бяха две хубави години.
— Бяха — въздъхна подсмърчайки. Тогава махна ръцете си. — Лорън — изпищя махайки над главата си и разбута скупчените жълти мантии. Семействата бяха започнали да се приближават, притискайки ни заедно.
Засякох с поглед Анджела и Бен, но те бяха обградени от техните семейства. Щях да ги поздравя по-късно. Протегнах главата си оглеждайки се за Алис.
— Поздравления — прошепна Едуард в ухото ми, ръцете му се извиха около кръста ми. Гласът му беше тих.
— Ъм, благодаря.
— Все още изглеждаш нервна — отбеляза той.
— Може би малко.
— За какво се тревожиш? Партито? Няма да е толкова ужасно.
— Вероятно си прав.
— Кого търсиш?
Търсенето ми не бе толкова незабележимо, за колкото го мислех.
— Алис, къде е тя?
— Тя тръгна веднага след като си взе дипломата.
Гласът му придоби нов тон. Погледнах, за да видя неговото объркано изражение, когато се загледа в задната врата на гимназията. Направих решение — беше от тези, които първо трябваше да обмисля няколко пъти, но рядко го правех.
— Тревожиш се за Алис? — попитах.
— Ъъм — той не искаше да отговори на това.
— Така или иначе какво си мислеше тя? Имам предвид, за да те държи далеч.
Очите му проблеснаха надолу към лицето ми и се свиха в подозрение.
— Всъщност тя превеждаше бойния химн на републиката на арабски, а когато свърши с това премина на корейския език на знаците.
Засмях се нервно.
— Предполагам това би държало главата й доста заета.
— Ти знаеш какво крие от мен — обвини ме той.
— Със сигурност — усмихнах се безсилно — Аз съм тази, с която е свързано.
Той изчака, притеснен. Огледах се. Сега Чарли трябваше да е на път през тълпата.
— Знаеш Алис — прошепнах набързо — Вероятно се опитва да го пази от теб докато партито не свърши. Но тъй като аз съм изцяло „за“ да отменим партито — въпреки всичко не обезумявай, става ли? Ще е по-добре да знаем колкото се може повече. Това ще помогне някак си…
— За какво говориш?
Видях главата на Чарли да се подава над останалите глави, за да ме открие. Забеляза ме и помаха.
— Просто бъди спокоен, става ли? — той поклати глава веднъж, свивайки сурово устни.
Шепнейки бързо му обясних причината.
— Мисля, че грешиш за нещата които ни предстоят от всички страни. Мисля, че най-вече ни предстои от една страна… всъщност мисля че от моя страна. Всичко е свързано, трябва да е. Само един човек се бърка във виденията на Алис. Непознатият в стаята ми бе изпитание, за да се разбере може ли някой да се доближи до мен. Трябва да е същият, който продължава да променя решението си и новородените, и кражбата на дрехите ми — всичко е свързано. Взел е миризмата ми за тях.
Лицето му стана толкова бяло, че ми бе трудно да довърша.
— Но никой не идва за теб, виждаш ли? Това е добре — Есме и Алис и Карлайл, никой не иска да нарани тях!
Очите му бяха огромни, изпълнени с паника, смаяни и ужасени. Той успя да види че съм права, така както Алис. Поставих ръка на бузата му.
— Спокойно — помолих.
— Бела! — ликуваше Чарли, проправяйки си път между стадата от семейства около нас. — Поздравления мила! — викаше все още, въпреки че бе до ухото ми. Уви ръцете си около мен, тогава прокрадвайки се Едуард махна своите.
— Благодаря — измънках, разсеяна от изражението изписано по лицето на Едуард. Все още не бе запазил самообладание. Ръцете му бяха наполовина около мен, сякаш щеше да ме сграбчи и да побегне. В известна степен, влиянието му върху мен правеше побягването да изглежда не чак толкова ужасна идея.
— Джейкъб и Били трябваше да тръгват — видя ли че бяха тук? — попита Чарли, като пристъпи назад държейки ръцете си на раменете ми. Бе обърнал гръб на Едуард — вероятно опит да го държи настрана, но това беше идеално за момента. Устата на Едуард бе отворена, очите му все още пълни със страх.
— Да — уверих баща си, опитвайки се да привлека достатъчно внимание — Също така ги чух.
— Беше хубаво да се покажат — каза Чарли.
— Мхмм.
Добре, да кажа на Едуард се оказа наистина лоша идея. Алис бе права да държи мислите си замъглени. Трябваше да изчакам докато не останехме сами някъде, може би с останалите от семейството му. Където нямаше нищо чупливо — като прозорци… коли… училищни сгради.