— Няма да има никакъв проблем! — Джейкъб довърши изречението й. Куил се засмя отново.
— Колко са? — Куил попита нетърпеливо.
— Не! — извиках аз. Алис дори не ме погледна.
— Променя се — днес бяха 21, но намаляват.
— Защо? — попита Джейкъб любопитно.
— Дълга история — Алис каза, изведнъж оглеждайки стаята. — И тук не е мястото за това.
— По-късно тази нощ?
— Да! — Джаспър отговори. — Ние вече планираме… стратегическа среща. Ако ще се биете с нас, ще ви трябват няколко инструкции.
Вълците направиха недоволни физиономии на последната част.
— Не! — оплаках се аз.
— Това ще е странно! — Джаспър каза замислен. — Никога не съм мисли, че ще работим заедно! Все някога трябва да има първи път.
— Няма съмнение! — Джейкъб се съгласи. Сега той бързаше. — Трябва да се върнем при Сам. По кое време?
— Колко е най-късно за вас?
И тримата обърнаха очи.
— По кое време? — Джейкъб повтори.
— Три часа?
— Къде?
— Около три мили на север от станцията на горските надзиратели. Елате от запад и ще можете да проследите миризмата ни.
— Ще бъдем там!
Те се обърнаха да тръгват.
— Чакай, Джейк! — извиках след него. — Моля те! Не прави това!
Той се спря, обърна се и ми се ухили, докато Куил и Ембри вървяха нетърпеливо към вратата.
— Не ставай смешна, Бела! Ти ми даваш много по-добър подарък, отколкото този, който ти дадох аз.
— Не! — извиках отново. Звука на електрическа китара приглуши риданието ми. Той не отговори, побърза да настигне приятелите си, които вече бяха заминали. Гледах безпомощно как Джейкъб изчезна.
18. ИНСТРУКЦИИ
— Това беше най-дългото парти в световната история — оплаквах се аз по пътя за вкъщи.
Едуард изглежда беше съгласен.
— Вече свърши — каза той, разтривайки ръката ми утешително.
Защото бях единствената, нуждаеща се от утешение. Сега Едуард беше добре — всички Кълънови бяха добре.
Всички те ме успокоиха — Алис се протегна и ме помилва по главата като си тръгвах, гледайки Джаспър многозначително, докато внезапно преливащо спокойствие не се обви около мен; Есме ме целуна по челото и ми обеща, че всичко ще е наред; Емет се смееше шумно и ме попита защо единствено на мен беше позволено да се бия с върколаци… отговорът на Джейкъб бе успокоил всички, почти ги беше развеселил след дългите седмици изпълнени с напрежение. Несигурността бе изместена от увереност. Купонът бе завършил с истинско празнуване.
Не и за мен.
Достатъчно лошо — ужасно — беше, че Кълънови щяха да се бият заради мен. Беше прекалено много дори фактът, че трябваше да позволя това. Вече чувствах, че става повече, отколкото можех да понеса.
Не и Джейкъб също. Не и глупавите му, изгарящи от желание братя — повечето бяха дори по-малки от мен. Те просто бяха много едри, мускулести деца и гледаха на това като на пикник на плажа. Не можех да изложа и тях на опасност. Усещах нервите си изтъркани и изтощени. Не знаех колко още щях да удържам желанието да се разкрещя.
Сега шептях, за да държа гласа си под контрол.
— Ще ме вземеш с теб тази вечер.
— Бела, изморена си.
— Мислиш, че ще мога да заспя?
Той се смръщи.
— Това е само опит. Не съм сигурен дали ще е възможно всички да си… съдействаме. Не искам да присъстваш на това.
Сякаш това ме притесни още повече и ме тласна към отиването.
— Ако не ме вземеш, ще се обадя на Джейкъб.
Очите му се присвиха. Това беше удар под кръста и го знаех. Но нямаше начин да ме оставят.
Той не отговори; вече бяхме пред къщата на Чарли. Лампата светеше.
— Ще се видим горе — промърморих аз.
Отидох на пръсти до входната врата. Чарли беше заспал в хола, изпадаше от прекалено малкия диван и хъркаше толкова силно, че и да включех резачка нямаше да се събуди.
Разтресох рамото му силно.
— Татко! Чарли!
Той измърмори с все още затворени очи.
— Вече съм си вкъщи — ще си изкривиш гръбнака като спиш така. Хайде, време е за преместване.
Бяха нужни още няколко разтърсвания, а очите му не се отвориха изобщо през целия път, но успях да го вдигна от канапето. Помогнах му да си легне в леглото, където се срути върху завивките облечен и отново започна да хърка.
Нямаше да ме търси в скоро време.
Едуард чакаше в стаята ми, докато аз си измих лицето и се преоблякох в дънки и тениска. Той ме гледаше безрадостно от люлеещия се стол като окачвах комплекта, който Алис ми беше подарила в дрешника.
— Ела тук — казах аз, хващайки го за ръка и издърпвайки го на леглото ми.
Побутнах го да легне на леглото и после се свих срещу гърдите му. Може би той беше прав, че бях достатъчно уморена, за да заспя. Нямаше да го оставя да се измъкне без мен.