Гледах Едуард, докато той обясняваше, а на челото ми се появи бръчица. Той потупа леко ръката ми.
— Просто съм прекалено предпазлив — обеща той.
Джейкъб посочи към дълбоката гора на изток от нас, към огромните широки Олимпийски планини.
— Тогава я скрий тук — предложи той. — Има милиони възможности — все места, в които някой от нас би могъл да пристигне за броени минути, ако има нужда.
Едуард поклати глава.
— Миризмата й е прекалено силна, а комбинирана с моята, определено ще е съвсем ясно доловима. Дори и да я нося, пак ще оставим следи. Нашите следи са навсякъде в района, но в съединение с миризмата на Бела, ще привлече вниманието им. Не сме съвсем сигурни по кой път ще поемат, защото и те не знаят още. Ако попаднат на миризмата й преди да са ни открили…
И двамата направиха физиономии едновременно, а веждите им се смръщиха.
— Виждаш трудностите.
— Трябва да има начин това да проработи — промърмори Джейкъб. Той хвърли поглед на гората, свивайки устни.
Олюлях се на краката си. Едуард ме хвана с ръка през кръста, придърпвайки ме по-близо до себе си и поемайки част от теглото ми.
— Трябва да те заведа у вас — изтощена си. А и Чарли ще се събуди скоро…
— Почакай малко — каза Джейкъб, завъртайки се обратно към нас със светнали очи. — Миризмата ми ви отвращава, нали?
— Хмм, не е зле — Едуард бе направил две крачки напред. — Възможно е. — Той се обърна към семейството си. — Джаспър?
Джаспър погледна любопитно. Той се приближи заедно с Алис, ходеща на една крачка зад него. Лицето й отново беше обезсърчено.
— Добре, Джейкъб — кимна му Едуард.
Джейкъб се обърна към мен със странна смесица от чувства, изразени по лицето му. Той беше много развълнуван от какъвто и да беше планът, но също така беше тревожно близо до враговете-съюзници. И ето че беше мой ред да се притесня, когато той протегна ръце към мен. Едуард пое дълбоко дъх.
— Ще проверим дали ще успея да объркам миризмата ти достатъчно, че да скрием следите ти — обясни Джейкъб.
Погледнах подозрително към разтворените му ръце.
— Ще трябва да го оставиш да те носи, Бела — рече ми Едуард. Гласът му беше спокоен, но можех да доловя потиснатата антипатия.
Намръщих се.
Джейкъб завъртя очи, нетърпелив, и се протегна да ме издърпа в ръцете си.
— Не бъди такова бебе — промърмори той.
Но очите му просветнаха към Едуард, точно както и моите. Лицето на Едуард бе спокойно и гладко. Той заговори на Джаспър.
— Миризмата на Бела е много по-силна за мен — мисля, че ще бъде по-безпристрастно ако някой друг опита.
Джейкъб се отдалечи от тях и се отправи към гората. Не казах нищо, когато мракът ни обгърна. Бях нацупена и се чувствах неудобно в ръцете му. Изглеждаше ми прекалено интимно — разбира се, нямаше нужда да ме държи чак толкова здраво — но не можех да направя нищо, освен да се чудя как ли се чувства той сега. Спомних си за последния ми следобед в Ла Пуш и не исках да си мисля вече за това. Скръстих ръце раздразнена, когато гипсът на ръката ми усили спомена.
Не отидохме много далеч — той направи огромна дъга и се върна обратно на полето, но от друга посока, може би на половин футболно игрище от мястото, където бяхме тръгнали. Едуард стоеше там сам и Джейкъб се отправи към него.
— Можеш да ме пуснеш вече.
— Не искам да объркам нещо в експеримента ни — той забави крачка и затегна ръцете си около мен.
— Толкова си досаден — промърморих аз.
— Благодаря.
Сякаш от никъде, Алис и Джаспър стояха до Едуард. Джейкъб направи още една крачка и после ме пусна на около дузина крачки от Едуард. Без да поглеждам назад към Джейкъб, се отправих към Едуард и го хванах за ръка.
— Е? — попитах аз.
— Докато не докосваш нищо, Бела, не мога и да си представя някой да подуши някак следата и да я проследи — каза Джаспър, правейки гримаса. — Беше напълно недоловима.
— Определено опитът е успешен — съгласи се Алис, сбръчвайки нос.
— И ми хрумна една идея.
— Която ще проработи — добави Алис уверено.
— Умно — съгласи се Едуард.
— Как търпиш това? — промърмори ми Джейкъб.
Едуард го игнорира и ме погледна, докато обясняваше.
— Ние, е вие, ще оставите фалшива следа на полето, Бела. Новосъздадените ще ловуват, миризмата ти ще ги развълнува и те ще дойдат точно където ние искаме, без да се налагат предпазни мерки. Алис вече вижда, че това ще проработи. Когато усетят миризмите ни, те ще се разделят на групи и ще опитат да ни изненадат от две страни. Половината ще минат през гората, където видението й внезапно изчезна…