— Да! — изсвистя Джейкъб.
Едуард му се усмихна с истински приятелска усмивка.
Прилоша ми. Как можеха да горят от нетърпение за това? Как можех да понеса и двамата да са в опасност? Не можех.
Не трябваше.
— В никакъв случай — каза изведнъж Едуард, гласът му възмутен. Накара ме направо да подскоча, разтревожена, че някак е чул решението ми, но очите му гледаха Джаспър.
— Знам, знам — каза Джаспър бързо. — Дори не го и обмислих, съвсем не.
Алис го настъпи.
— Ако Бела всъщност беше на полето — обясни й Джаспър — това би ги побъркало. Не биха могли да се концентрират върху нищо, освен върху нея. Това би направило ликвидирането им наистина лесно…
Погледът на Едуард го накара да отстъпи назад.
— Но, разбира се, това е прекалено опасно за нея. Беше просто случайна мисъл — бързо каза той. Но ме погледна с ъгълчето на окото си и погледът му бе изпълнен с желание.
— Не — каза Едуард. Гласът му иззвъня решително.
— Прав си — рече Джаспър. Той хвана ръката на Алис и погледна останалите. — Най-добре две от три, а? — чух го аз да я пита, докато отиваха отново да се упражняват.
Джейкъб зяпаше след него отвратено.
— Джаспър гледа на нещата от военна гледна точка — Едуард защити тихо брат си. — Той преценява всички възможности — прави го от загриженост, не от грубост.
Джейкъб изсумтя.
Той се бе приближил несъзнателно, погълнат от задълбочеността си в плановете. Сега стоеше само на три крачки от Едуард и стоейки там между тях, усещах физическото напрежение във въздуха. Беше като постоянен електрически заряд.
Едуард се захвана отново за работа.
— Ще я доведа тук в петък следобед, за да остави фалшивата следа. Може да ни срещнеш по-късно и да я занесеш до място, което знам. Напълно извън обсега и лесно защитимо, не че ще се стигне дотам. Ще поема по друг път оттам.
— И после какво? Ще я оставиш с мобилен телефон? — попита Джейкъб критично.
— Имаш ли по-добра идея?
Внезапно Джейкъб беше самодоволен.
— Всъщност да.
— Оу… куче, отново никак не е зле.
Джейкъб се обърна бързо към мен, сякаш бе твърдо решен да играе доброто момче като ме държи в течение на разговора.
— Опитахме се да накараме Сет да остане с другите двама по-млади. Той още е млад, но е инат и ще устои. Затова си помислих, че тази нова служба ще му пасне — ще играе ролята на телефон.
Опитах се да изглеждам така, сякаш съм схванала. Не успях да заблудя никого.
— Докато Сет Клиъруотър е във вълчата си форма, той ще има връзка с глутницата — каза Едуард. — Разстоянието не е проблем, нали? — добави той към Джейкъб.
— Не.
— Триста километра? — попита Едуард. — Впечатляващо.
Джейкъб отново беше доброто момче.
— До толкова далеч сме експериментирали — каза ми той. — И все още се чувахме ясно.
Кимнах разсеяно — прилошаваше ми при мисълта, че малкият Сет Клиъруотър също беше вече върколак и ми стана трудно да се концентрирам. Можех да видя блестящата му усмивка в главата си — приличаше толкова на по-младия Джейкъб; не можеше да е на повече от петнадесет, ако това беше той. Ентусиазмът му на срещата на съвета пред огъня внезапно прие ново значение…
— Добра идея е — Едуард изглежда призна това неохотно. — Ще се чувствам по-добре, ако Сет е тук, макар и без незабавна връзка. Не знам дали изобщо съм способен да оставя Бела там сама. Макар че като си помисля, че стигнахме до това. Да се доверяваме на върколаци!
— Да се бием заедно с вампири, вместо срещу тях! — отвърна Джейкъб на Едуард с отвратен тон.
— Е, все пак ще трябва да се биете срещу някои от тях — рече Едуард.
Джейкъб се усмихна.
— Точно за това сме тук.
19. ЕГОИЗЪМ
Едуард ме отнесе вкъщи на ръце, очаквайки, че няма да мога да се издържа. Вероятно съм заспала по пътя.
Когато се събудих, бях в леглото си, а слабата светлина, която идваше от прозореца ми, се спускаше под странен ъгъл. Сякаш беше следобед.
Прозях се и се протегнах, пръстите ми го търсиха, но не го намериха.
— Едуард? — промърморих аз.
Моите търсещи пръсти попаднаха на нещо студено и гладко. Неговата ръка.
— Наистина ли си будна този път? — прошепна той.
— Мхм! — простенах в съгласие. — Имало ли е много фалшиви аларми?
— Беше много неспокойна — говореше през целия ден.
— Цял ден? — премигнах и погледнах към прозореца отново.