Свих устни за момент, неспособна да срещна погледа му. Той чакаше.
— Харесвам идеята на Джаспър! — накрая казах аз. Той изстена.
— Искам да помогна! Трябва да направя нещо! — настоях аз.
— Няма да помогне, ако си в беда.
— Джаспър мисли, че ще помогне. Това е в неговата област.
Едуард ме гледаше намръщено.
— Не можеш да ме държиш настрана! — заплаших аз. — Няма да се крия в гората, докато всички вие рискувате живота си за мен.
Внезапно той се усмихна.
— Бела, Алис не те вижда в сечището. Тя те вижда как се препъваш загубена в гората. Няма да можеш да ни намериш, ти просто ще го направиш по-трудно да те открия след това.
Опитах се да бъда толкова спокойна, колкото него.
— Защото Алис не се е договорила с него — казах любезно. — Ако го беше направила, нямаше да види нищо. Но изглежда, че и Сет иска да е там, колкото и аз. Не би трябвало да е трудно да го убедя да ми покаже пътя.
Гняв премина по лицето му, след това той си пое дълбоко въздух и се успокои.
— Това можеше и да проработи… ако не ми беше казала. Сега просто ще помоля Сам да даде точни заповеди на Сет. Колкото и да иска, Сет не може да наруши заповедите.
Запазих доволната си усмивка.
— Но защо му е на Сам да дава такива заповеди? Ако му кажа колко ще съм полезна там? На бас, че ще направи услуга на мен, вместо на теб.
Той трябваше да се успокоява отново.
— Може би си права. Но съм сигурен, че Джейкъб също е навит да даде същите заповеди!
— Джейкъб? — намръщих се аз.
— Джейкъб е втори в групата. Казвал ли ти е някога? Неговите заповеди също трябва да се следват.
Беше ме хванал на тясно и по неговата усмивка разбрах, че и той го знае. Челото ми се сбръчка. Джейкъб щеше да е на негова страна в този случай и аз бях сигурна в това. А Джейкъб никога не ми го бе казвал.
Едуард се възползва от факта, че бях безмълвна за момент, продължавайки с равен и успокояващ глас.
— Имах интересна възможност да погледна в умовете на групата миналата нощ. Беше по-добре от сапунена опера. Нямах си и на идея колко объркано е всичко в такава голяма глутница. Натиска на индивидуалните срещу психиката на множеството… Напълно завладяващо.
Очевидно той се опитваше да ме разсее. Наблюдавах го.
— Джейкъб пази доста тайни — каза Едуард с усмивка.
Не отговорих, просто продължих да го гледам, придържайки се към довода ми и чакайки удобния момент.
— Като например, забеляза ли по-малкия сив вълк?
Кимнах веднъж. Той се засмя.
— Те взимат на сериозно много от легендите си. Излиза, че има неща, за които историите им не са ги подготвили.
Изстенах.
— Добре, стига. Накъде биеш?
— Те винаги са мислили, че само пряк наследник на истински вълк има способността да се трансформира.
— Значи някой се е променил, а не е пряк наследник?
— Не, тя е пряк наследник.
Премигнах, а очите ми се разшириха.
— Тя?
Той кимна.
— Тя те познава. Името й е Лея Клиъруотър.
— Лея е върколак! — изкрещях. — Какво? От кога? Защо Джейкъб не ми е казал?
— Има неща, които не му е позволено да споделя — като например тяхната бройка. Както казах и преди, когато Сам даде нареждания, глутницата не е способна да ги игнорира. Джейкъб беше много внимателен да мисли за други неща, докато беше близо до мен. Разбира се, след миналата нощ това е всичко, което знам.
— Не мога да повярвам. Лея Клиъруотър.
Внезапно се сетих как Джейкъб говореше за Лея и Сам, и начина, по който реагираше сякаш е казал твърде много — след като каза, че Сам трябва да я гледа всеки ден и да знае, че е нарушил всички обещания… Лея на скалата, сълза проблесна по бузата й, когато Стария Куил заговори за бремето и саможертвата, които синовете на Килайетите споделят… И Били, прекарващ времето си със Сю, защото е имала проблеми с децата си… а проблемът беше, че и двамата бяха върколаци!
Не съм се замисляла много за Лея Клиъруотър, просто за да оплача загубата й, когато Хари почина, а след това да я съжаля отново, когато Джейкъб ми разказа историята й, за това как връзката между Сам и братовчедка й Емили й е разбила сърцето.
И това как сега тя е част от глутницата, чувайки мислите им… и неспособна да скрие своите собствени.
Наистина мразя частта, в която Джейкъб ми каза, че всичко, от което се срамуваш, може да се види от другите.
— Горката Лея! — прошепнах аз.
Едуард изсумтя.
— Тя прави живота на другите извънредно неприятен. Не съм сигурен, че заслужава симпатията ти.
— Какво имаш предвид?
— Достатъчно трудно е за всички, че трябва да споделят мислите си. Повечето от тях се опитват да си съдействат, да го направят по-лесно. Когато дори един член е злонамерен, това е болезнено за всички.