— Молиш ме да им позволя да се бият без мен? — той попита с тих глас.
— Да — бях изненадана, че гласът ми беше спокоен, когато се презирах отвътре. — Или да ми позволиш да бъда там. И в двата случая ще съм с теб.
Той си пое дълбоко въздух, а след това издиша. Постави ръце на двете страни на лицето ми, принуждавайки ме да срещна погледа му. Той гледаше в очите ми дълго време. Чудех се какво ли търси и беше ли това, което намери. Лицето ми изразяваше ли вината, която се беше прокраднала в стомаха ми — отвращавах ли го?
Очите му се свиха срещу емоции, които не можех да разчета, и пусна ръката си, за да извади мобилния си.
— Алис? — той изстена. — Можеш ли да дойдеш да наглеждаш Бела? — той повдигна едната си вежда, предизвиквайки ме да се противопоставя. — Трябва да говоря с Джаспър.
Тя очевидно се съгласи. Той остави телефона си и погледна лицето ми.
— Какво ще кажеш на Джаспър? — прошепнах аз.
— Ще обсъдим… това да седя отстрани.
Можех да прочета по лицето му, колко трудно му беше да изговори думите.
— Съжалявам.
Съжалявах, мразех да го карам да прави такива неща. Недостатъчно, за да имитирам усмивка и да му кажа да продължава без мен. Определено не толкова много.
— Не се извинявай! — каза той и се усмихна леко. — Никога не се страхувай да ми казваш как се чувстваш, Бела! Ако това е, от което се нуждаеш… — той сви рамене. — Ти си ми първия приоритет.
— Не исках да прозвучи така — да избираш между мен и семейството ти.
— Знам това. Освен това, това не е, за което молиш. Ти ми даде две алтернативи, с които можеш да живееш. Предполага се, че така компромиса действа.
Наведох се напред и отпуснах глава на гърдите му.
— Благодаря ти! — прошепнах аз.
— По всяко време — отговори той, целувайки косата ми. — Всичко!
Не помръднахме дълго време. Криех лицето си, притисната към ризата му. Два гласа се бореха вътре в мен. Единият, който иска да бъда добра и смела, а другият, който казва на първия да си затваря устата.
— Коя е третата съпруга? — той ме попита внезапно.
— А? — казах аз, запъвайки се. Не помнех да съм сънувала това отново.
— Мърмореше нещо за „третата съпруга“ миналата нощ. Останалото имаше някакъв смисъл, но там се изгубих.
— О! Ъ, да! Това е просто една от историите, които чух при огъня онази вечер. — Свих рамене. — Предполагам е останало в съзнанието ми.
Едуард се отдръпна от мен и отпусна глава на една страна, вероятно объркан от неприятната нотка в гласа ми.
Преди да може да попита, Алис се появи пред кухненската врата с кисела физиономия.
— Ще пропуснеш цялата забава — измърмори тя.
— Здравей, Алис! — поздрави я той. Той повдигна брадичката ми с един пръст, за да ме целуна за довиждане.
— Ще се върна по-късно! — обеща ми той. — Ще ида да го изясня с другите и да подредим нещата.
— Добре.
— Няма какво да се оправя — каза Алис. — Вече им казах. Емет е доволен.
Едуард простена.
— Разбира се, че е!
Той излезе през вратата, оставяйки ме с Алис. Тя ме гледаше.
— Съжалявам! — извиних се отново. — Мислиш ли, че това ще го направи по-опасно за вас?
Тя изсумтя.
— Твърде много се притесняваш, Бела! Ще ти побелее косата преждевременно.
— Тогава защо си разстроена?
— Едуард е такъв мърморко, когато не става по неговия начин. Просто очаквам да живееш с него няколко месеца. Предполагам, ако си здравомислеща, си заслужава. Но ми се иска да можеш да контролираш песимизма, Бела! Толкова е ненужен.
— Ще пуснеш ли Джаспър да отиде без теб?
Алис се нацупи.
— Това е различно!
— Разбира се, че е!
— Отиди да се оправиш малко! — нареди ми тя. — Чарли ще се прибере след петнадесет минути, а ако те види в този вид, няма да те пусне никога повече.
Уоу, аз вече бях загубила цял ден. Изглеждаше такава загуба. Доволна бях, че няма винаги да прекарвам времето си в спане.
Бях напълно изрядна, когато Чарли се прибра — добре облечена, косата прибрана, а в кухнята на масата бях оставила вечерята му. Алис седна на обичайното място на Едуард и това изглежда запълваше деня на Чарли.
— Какво правиш, Алис? Как си?
— Добре съм, Чарли! Благодаря.
— Виждам, че най-накрая си станала от леглото, поспаланке! — той ми каза, когато седнах до него, преди да се обърне пак към Алис. — Всички говорят за партито, което родителите ти са спретнали снощи. Обзалагам се, че сте имали доста за чистене.
Алис сви рамене. Като я знам, всичко вече бе готово.
— Струваше си! Беше страхотно парти! — каза тя.