— Какво ще искаш да преговаряме? — попита той с усмивка в тона на гласа си.
Борех се, опитвайки да намеря точните думи, с които да започна.
— Вслушай се в сърцето си — изропта той. — То полита като колибри. Добре ли си?
— Чудесно се чувствам.
— Моля те, продължи тогава — окуражи ме той.
— Е, предполагам, първо искам да поговорим за цялата работа с абсурдния брак.
— Той е абсурден само за теб. Та какво за него?
— Чудех се дали е отворен за преговори?
Едуард се намръщи сериозно.
— Аз вече направих най-големия компромис. Съгласих се да отнема живота ти въпреки моята по-добра оценка.
— Не — разтърсих глава, фокусирайки се над лицето си. — Тази част е вече уговорена. Не обсъждаме моите… обновления сега. Искам да обсъдим други детайли.
Той ме погледна подозрително.
— Кои детайли имаш в предвид?
Аз успях.
— Нека да изясним твоите предпоставки първо.
— Ти знаеш какво искам.
— Брак — направих думата да звучи като мръсна дума.
— Да — той се усмихна диво. — Като за начало.
Шокът развали моят внимателно съставен израз.
— Има още?
— Е — каза той и направи замислена физиономия. — Ако си моя жена, тогава каквото е мое е и твое… като пари за обучение. Така че, няма да има проблеми с Дартмут.
— Нещо друго? Докато си още абсурден?
— Не бих възразил понякога.
— Не. Няма време. Това е нарушаване на сделката, точно тук.
Той въздъхна копнеещо.
— Просто година или две?
Разтърсих главата си, устните ми се намръщиха.
— Продължи нататък.
— Това е. Освен ако не искаш да говорим за коли…
Той се ухили широко, когато аз се нацупих, тогава взе главата ми и започна да си играе с пръстите ми.
— Не знаех, че няма нищо друго, което да искаш, освен да се трансформираш в чудовище. Наистина съм любопитен — гласът му беше нисък и сух.
Спрях за момент, зяпайки неговата ръка върху моята. Все още не знаех как да започна. Чувствах, че ме гледа и се изплаших да направя същото. Кръвта започна да гори в лицето ми.
Неговите студени пръсти изчеткаха бузата ми.
— Ти се изчервяваш? — попита той с изненада. Продължих да гледам надолу. — Моля те, Бела, незнанието е болезнено.
Прехапах устна.
— Бела. — Неговият тон ме изхока, напомняйки ми, че е трудно за него като пазя мислите си за себе си.
— Е, малко съм притеснена… за след това — признах, най-накрая поглеждайки го.
Усетих тялото му обтегнато, но гласът му беше лек и кадифен.
— За какво се притесняваш?
— Всичко в теб изглежда толкова убедено, че единственото нещо, от което ще бъда заинтересована след това е избиването на всеки в града — признах аз, докато той трепна от избора ми на думи. — И се боя, че аз ще бъда толкова погълната с безредицата, че няма да съм себе си повече… и това, че няма… няма да искам теб по същия начин както те искам сега.
— Бела тази част не трае завинаги — увери ме той.
Той губеше смисъла.
— Едуард — казах аз нервно, зяпайки луничките по китката ми. — Има нещо, което исках да направя преди да не съм човек повече.
Той изчака, за да продължа. Аз не продължих. Цялото ми лице гореше.
— Каквото поискаш — окуражи ме той, разтревожен.
— Обещаваш ли? — прошепнах, знаейки, че моя опит да го хвана с неговите думи няма да проработи, но неспособен да се противопостави.
— Да — каза той. Погледнах, за да видя, че неговите очи бяха объркани. — Кажи ми какво искаш и може да го имаш.
Не можех да повярвам колко неудобно и идиотски се почувствах. Бях толкова невинна. Нямах никаква идея как да бъда съблазнителна.
— Теб — измънках почти несвързано.
— Аз съм твой — той се усмихна, все още забравящ, опитвайки се да задържи моя поглед, докато погледна настрани пак.
Поех си дълбоко дъх и се изправих на колене на леглото. Тогава увих ръцете си около врата му и го целунах.
Той ми отвърна на целувката, решаващ но желаещ. Неговите устни бяха нежни срещу моите, и аз можех да кажа, че умът му беше другаде, опитвайки се да разбере за какво си мисля. Реших, че има нужда от помощ.
Ръцете ми бяха леко разклатени, докато освобождавах врата му от ръцете си. Пръстите ми се спуснаха по ризата му. Трептенето не помогна, докато се опитвах да побързам с копчетата преди да ме е спрял.
Замръзнали му устни, и аз почти можех да чуя щракването на главата му, докато сложи в ред думите ми и действията ми.
Той ме отблъсна в началото, неговото лице беше силно неодобрително.
— Бъди отговорна, Бела.
— Ти обеща — каквото поискам — припомних му безнадеждно.