— Не сме го обсъдили. — Той се отрази в мен, докато закопчаваше копчетата, който се опитах да разкопчея.
Зъбите ми се притиснаха.
— Казвам, че сме — изкрещях. Придвижих ръцете си до горното копче на блузата ми, за да го отворя.
Той сграбчи китките ми и ги забоде към мен.
— Казвам, че не сме — каза той твърдо.
Крещяхме си.
— Искаше да знаеш — отбелязах аз.
— Мислех си, че ще бъде нещо поне малко реално.
— Значи, ти можеш да поискаш всякакви тъпи и абсурдни неща, които желаеш — като да се оженим — но на мен не ми е позволено дори да обсъждам това, което аз… — Докато декларирах той събра моите ръце заедно, за да ги събере само в едната своя, а другата постави на устата ми.
— Не — лицето му бе твърдо.
Поех си дълбоко въздух, за да се стабилизирам. И докато гнева започна да изчезва почувствах нещо друго.
Отне ми минута, за да разпозная чувството, защо гледах отново на долу, изчервяването се появи пак — защо моя стомах се почувства неспокоен, защо имаше толкова много влага в очите ми, защо аз внезапно исках да избягам от стаята.
Отхвърлянето мина през мен инстинктивно и силно.
Знаех, че бях нерационална. Той беше много ясен в друг случай, че моята безопасност беше единствения фактор. Не бях правила себе си толкова уязвима преди. Намръщих се на златния утешител, което съвпадаше с неговите очи и се опитах за изгоня рефлекса, че ми каза, че бях нежелана и неспособна.
Едуард въздъхна. Ръката над моята уста се премести под моята брадичка и той дръпна моето лице нагоре, трябваше да погледна в него.
— Какво сега?
— Нищо — измънках.
Той прецени лицето ми за дълъг момент, докато се опитвах безуспешно да се извия далеч от погледа му. Неговата вежда се набръчка, и изражението му стана тревожно.
— Нараних ли чувствата ти? — попита той шокиран.
— Не — излъгах аз.
Толкова бързо, че дори не бях сигурна как се случи, аз бях в неговите ръце, люлеех се между неговото рамо и неговата глава, докато неговия палец галеше бузата ми.
— Знаеш, защо трябва да кажа не — измънка той. — Знаеш, че и аз те искам.
— Така ли? — шептях аз, гласът ми пълен със съмнение.
— Разбира се, че те искам, ти глупаво, красиво, свръхчувствително момиче — той се засмя веднъж и после неговия глас беше мрачен. — А не те ли искат всички? Имам чувството, че има опашка зад мен, състезаваща се за позиция, чакаща ме да направя огромна грешка. Ти си толкова желана за твое собствено добро.
— Кой е глупавият сега? — усъмних се аз.
— Трябва ли да пратя петиция за да повярваш? Да ти кажа ли имената, които ще бъдат на върха на листа? Знаеш някои от тях, но някои ще те изненадат.
Разтресох главата си срещу гърдите му.
— Ти просто се опитваш да ме притесниш. Нека да се върнем на темата.
Той въздъхна.
— Кажи ми, ако някъде сгреша — опитах се да звуча неангажираща. — Твоите искания са брак — не можах да кажа думата без да направя физиономия — плащане на моето обучение, повече време и ти няма да имаш нищо против, ако моето превозно средство е малко по-бързо — Повдигнах веждите си. — Всичко ли съм разбрала? Това е тежък списък.
— Само първото е искане. Другите са само изисквания.
— И моето искане е…
— Искане? — той стана внезапно сериозен отново.
— Да, искане.
Неговите очи се стесниха.
— Жененето е мое право. Няма да дам, освен ако не получа нещо в замяна.
Той се наведе, за да шепне в ухото ми.
— Не — измънка той нежно. — Не е възможно сега. По-късно, когато не си толкова чуплива. Бъди търпелива, Бела.
Опитах се да държа гласа си стабилен и разумен.
— Но там е проблема. Няма да съм същата, когато съм по-малко чуплива. Няма да съм същата. Не знам коя ще съм тогава.
— Все още ще си Бела — обеща той.
Намръщих се.
— Ако стигна толкова далеч, че да искам да убия Чарли, да искам да пия кръвта на Джейкъб или на Анджела, ако имам шанс — как може това да е истина?
— Това ще отмине. И се съмнявам, че ще искаш да пиеш кучешка кръв — престори се, че трепери при мисълта. — Дори и като новородена ще имаш по-добър вкус от това.
Игнорирах опита му да ме отклони.
— Но винаги ще искам това най-много, нали? — предизвиках го — Кръв, кръв и още кръв! — Дори след 80 години — припомних му. Знаех, че ще бъда себе си… след време. Но аз винаги щях да бъда жадна, повече от всичко останало.
Той не отговори.
— Така че, аз ще съм различна — отклоних аз. — Защото сега, физически, няма нищо друго, което да искам повече от теб. Повече от храна или вода или въздух… — размърдах главата си, за да целуна дланта на ръката му.
Той пое дълбоко въздух. Бях изненадана, че прозвуча неустойчиво.